Андрей Велков - Български психар

Аз се замислям и млъквам за малко. Мдааааааа. Трева се сещам откъде да намеря, ама за амфетамини не се сещам нищо. Вносните екстри не ги мисля още въобще, на тях не им е дошло времето.

- Бобка, за трева имам идея, ама за амфети нищо не се сещам. Можеш ли нещо...

Бобката се усмихва и ми казва: - Ебаси наглото парче си обаче. Първо ме питаш какъв тип бандит да станеш, а сега ме питаш май откъде да се снабдяваш с материал.

И аз се усмихвам.

- Еми, Боби май така се получава малко. Ама виж и без това как хубаво си говорим -вкарвам малко хумор.

Бобката пак си изпива на голям гълток питието. Ебаси смокът е станал. Пресяга се през масата и ме тупва по рамото.

- Аре, щото си мой човек, ще ти кажа, че съм конфискувал няколко кила прашец по време на една акция и срещу скромен процент от продажната цена, да речем, половината, мога да ти ги доставя, когато задействаш машината. После се оправяй, повече няма да има, аз съм ченге все пак, не химик, може да правя и аз някоя беля, но в крайна сметка си оставам полицай. Ако имах нормална заплата, този разговор нямаше да го има. Ама предполагам, че ако положението беше такова аз да вземам нормална заплата, тогава и ти нямаше да си мислиш глупости, а щеше да си гледаш ученето. - Въпреки че е изпил над половин кило уиски вече, да не броим виното, гласът му е като на напълно трезвен човек.

Пушим мълчаливо няколко минути и Боби ме пита: - Та казвай, Петре, полезен ли ти се струва този разговор? Аз кимам и му се усмихвам.

- Евала, Бобка, страшно съм ти задължен и съм ти много благодарен за информацията и насоките. - Стисвам ръката му и я раздрусвам. После му подавам един хубав плик с десет бона. - А това е за теб, малък аванс, за да видиш, че съм сериозен.

Бобката не отваря плика, а го прибира в джоба си. Отпива и ми намига.

- Тези дни ще те разведа с колата, за да ти ги покажа маймуните и къде действат. Таман ще си поговорим повече в детайли.

После пием по още няколко питиета и се прибираме към Квартала. Бобката ме кара и въпреки че е на бутилка уиски, си кара перфектно. Прибирам се в малкото апартаментче и заспивам веднага като пън, все пак преживях доста динамичен ден.

След осем часа сън се събуждам като нов, изтропквам се, вземам душ и отивам в ресторанта, който скоро ще стане мой, за да пия кафе. Токът не е спрян, а Спас седи вътре и обяснява нещо на персонала. Вижда ме, усмихва се и ми маха да вляза.

- Тъкмо за теб говорех, Пешо. Влизай, влизай.

Обръща се към Мимето и другите и казва:

- Това е моят спасител и нов съдружник Петър. Той спаси положението, иначе затваряхме кръчмата...

Аз махвам на хората, усмихвам се и излизам навън. Спас ме следва. Сядам под сянката на дебелия орех, който се намира в средата на заведението. Спас сяда срещу мен.

- Спасе, заеби ги тия речи. Не ме занимавай с персонала. Аз после, ако има нещо, ще ти казвам на теб и ти ще го оправяш. - Няма да го оставя, естествено, да управлява както преди, при положение че е успял да фалира. - Кажи сега на Мими да ми донесе кафе и вода, а с теб ще си говорим, когато ми дойде адвокатът с договора. Сега не ми позволявай да отнемам повече от времето ти.

Спас малко се обърква, защото си е тъп чичка, но му просветва, че трябва да ме остави на мира, и се изнася нанякъде. Аз на свой ред вадя плика с телефоните и започвам да чета упътванията. След половин час правя първия си разговор с мобилен телефон, който е мой собствен, и звъня на домашния на Иво, като му казвам да събере младежите и да си домъкнат задниците в ресторанта.

Докато дойдат момчетата, Балабанов пристига заедно с един едър и нахилен тип, който се оказва нотариус.

- Казвам се Здравко, но всички ми викат Нотариуса. - Ръкува се с мен, сяда и си поръчва една голяма наливна бира.

Балабанов сяда до мен и вади една бала документи. Тръгва да ми обяснява кое какво е, но аз точно за пет минути блокирам и нищо не разбирам. Все едно ми говори на китайски. Махвам му да спре.

- Балабанов, моля те, ти си човекът. Спри да ме занимаваш. Вчера ми показа, че си точен. Можеше да ме преебеш, предполагам, в банката...

Той се усмихва скромно, по адвокатски. Сигурно се досеща обаче, че ако ме беше преебал, сега щеше да е вече храна за щуките до Враждебна, но не повдигаме този въпрос. Играем за точни и дългосрочни отношения все пак.

- Кажи ми, Балабанов, къде да се разпиша и какво се иска от мен и това е. Силно вярвам в разделението на труда като двигател на човешкия прогрес - това беше любимият лаф на даскала ми по история от гимназията.