Андрей Велков - Български психар

- Не ги мисли парите, Минчо. Аз черпя. Колко време не сме се виждали.

Минчо се усмихва и заприличва малко на Фернандел. Няма такива зъби!

- Еми едно уиски ще пийна тогава.

Аз му поръчвам уиски и бадеми, но си продължавам с биричката, защото, честно казано, оня ден сме се поотровили май с мастиката, а и трябва да пазим дробчето все пак.

Говорим си известно време общи приказки. Той е добро момче, ама изглежда малко увесил нос. Не е ходил войник, защото е НГВС (негоден за военна служба).

- Какво бачкаш сега, Минчовски? Тонката ми каза, ама аз забравих - насочвам аз разговора към темата.

- Еми завърших Химическия с отличие и започнах да работя в БАН по една програма...

- И как е? Доволен ли си? - Едва ли е много доволен, щом взема пари за цигари назаем.

- Еми не, не съм. Там в БАН е много зле положението. Само шефчетата вземат пари от някакви далавери, а нас, младите, само ни използват, и то за без пари - започва да се оплаква с гъгнив монотонен глас Минчо. - Вземам много малко, не ми стигат, а и нямам време да запиша докторантура, а ме викат. Теглих и кредит за една кола, ама сега не мога да плащам вноските, абе не е добре положението, с две думи.

Аз намигам на Тони.

- Еми, Минчовски, не се коркай повече за този кредит. За колко пари ти е?

- Еми три хиляди изтеглих, за да взема една астричка, ама мислех, че ония педераси, с извинение, ще ми дигнат заплатата, а те я намалиха и ми откраднаха една идея. - Минчо започва леко да заеква от яд.

- Успокой се, Минчо. Ще ти оправим заема още тези дни. Няма повече да се мъчиш в БАН, щом не те ценят, да го лапат.

Минчо зяпва невярващо, после посяга към уискито си, отпива и се задавя. Мишката го потупва по гърба и за малко да му счупи гръбнака.

- Минчо, търсим си химик в нашата фирма. Ще те питам направо, знаем се от сто години все пак. Кажи ми можеш ли да правиш амфетамини? - врязвам се аз директно, защото малко ми е поомръзнало увъртането.

- Имаш предвид алфа-метил-фенил. - започва по химически да се изразява Минчо.

- Да бе, Минчо, ам-фе-та-мини, нали ти казах. Не ме интересува как му викате в БАН. Само ме интересува дали можеш да правиш?

Минчо ме поглежда и кимва.

- Приготвянето на алфа-метил-фенил-етил аминит е елементарно нещо. Мога, естествено, но е незаконно...

- А може ли да ти се стори законно, ако ти плащам десет пъти повече, отколкото сега вземаш, и ти оправя кредита.

На Минчо не му трябва много да разсъждава. Все пак е умен човек, учен. Поглежда ме и се усмихва леко виновно. С тези уши и зъби прилича на някакъв шибан приказен герой и в този момент е направо чаровен.

- За десет пъти повече пари, Пешо, мога да ти сглобя и атомна бомба, ако ми намериш материали.

Започваме да се смеем. Аз махвам на Мимето и поръчвам още пиене. Прегръщам Минчо през рамото и казвам:

- Младежи, да ви представя нашия нов придворен химик. - Минчо се изчерява и става още по-смешен, явно вниманието не му понася добре. Има и такива хора. - Добре дошъл в отбора.

- Ама, Пешо, трябват ми суровини за това, помещение, уреди.

- Не ги мисли тези неща сега, Химико. Напиши един списък и го дай на Тонката, а за помещение не се притеснявай. Ще те заведем тези дни да видиш какво мазе имаме.

Минчо пие още пет уискита, с което общата им бройка нараства на шест, и привечер елегантно се свлича под масата. Явно пиенето не е от силните му страни. Тонката го мята на рамо и го отнася отзад в едната стаичка да дремне на новите легла. Явно този дребен ушат и зъбат химик ще ги сефтоса, а не глутница манекенки, както бяхме планирали, но такъв е животът понякога.

Когато Тонката се връща и сяда, аз ориентирам разговора на вълна човешки ресурси.

- Приятели, какво става с набирането на хора? Действате ли, сетихте ли се за някой читав?

Аз лично съм се разбрал с няколко души от тренировките, от които двама са сигурни и са печени да си ебе майката.

Мишката, който цяла вечер е мълчал, най-накрая проговаря:

- Весо Варела от моята зала каза, че иска да участва. Пешо, ти го знаеш, борил си се с него.

- Ааааа, сещам се. Оня коравия младеж, с който се сдрахме в съблекалнята един път. Сещам се - усмихвам се, - здрава тупаница имаше.

- Баш за него става дума - кимва Мишо и отпива от халбата си, която, подозирам, е пълна с ром.

- Аз не се сещам за никого - казва Иваки, - моите хора от тренировките, които ми бяха по-близки, емигрираха рязко след даскало. На другите им нямам доверие...

- Правилно, копеле. Трябват ни само железни момчета, на които може да се разчита сто процента. Тонка, при теб как е положението?