Андрей Велков - Български психар

Картинката не ми харесва. Ама грам не ми харесва. Повечето ми преподаватели са облечени с окъсани и евтини дрешки. Липсата на хъс в преподаването май е свързана с парите, които получават. В това не намирам особена логика, защото, ако се предполага те да обучават част от бъдещите кормчии на държавата ни, то би трябвало да бъдат положителен пример и мотивация. Странно. Има няколко изключения, но те рядко се появяват и явно бачкат нещо, а преподаването им е за украшение.

Аз обаче съм упорито копеле и когато идва сесия номер две, пак се справям блестящо и пак си вземам всички изпити. Колегите ми с „шистичките“ доказват, че могат да учат наизуст цели тухли, но след година пребиваване в най-добрия университет си остават същите тъпи парчета и както ги гледам, тази тенденция ще се задържи, уви, завинаги. Хората са го измислили - пускай ги да влизат лесно в университета, но ги пускай да излизат много трудно. При нас май е обратното, което ми се струва доста тъпо. Майната му и майната им. Явно великият план за разрушаване на нацията работи със страшна сила. А само как се разпространява музиката, която слушат. Ужас. Все повече и повече изчезват нормалните места и отвсякъде започва да се лее мазна чалга. Доказано е в лаборатории в Масачузетския технологичен институт и в НАСА, че една чалга песен ти сваля коефициента на интелигентност с половин единица, та смятайте какво се случва след двайсет песни. А тези създания слушат подобни извращения през цялото време и навсякъде. Някак си не може да изпитваш любов към ближния, ако знаеш, че вместо мозък има в главата си говна. Според мен тази музика е направена специално за да спомогне и ускори плана им.

Та вземам си изпитите и започвам да бачкам на още едно място, защото нашите съвсем са оттекли финансово, като другите 95 процента от населението. Тъй че нощем съм охрана, а денем - хамалин. Лошо става, когато клубът, в който работя, решава, че е време да стане „модерен“, изхвърлят читавия диджей и водят някакъв китен селянин, плюс оркестър цигани с барабанчета. Нали се сещате, че издържам със страшни усилия три дни и бягам оттам с писъци. Влизам в една дупка, където се събират мои хора, и барманът ми пуска малко „Юта Сейнтс“, за да прогони спомена за тълпата мазни, потни зомбита, които се гърчат под звуците на ориенталски ритми. След няколко песни и няколко водки светът започва да ми изглежда по-добро място. Започва да звучи „Съмтинг гуд из гона хапън“ -според мен най-хубавата им песен, и ме изпълва един ама напълно безпочвен оптимизъм, но ми е хубаво.

Когато бачкаш лятото и нямаш кинти, всичко се слива в едно - жегата, пустотата, гневът, въпреки че в Мордор лятото има едно особено очарование. Освен приятелите и повечето орки са се изнесли по плажове, планини и язовири и Градът е празен и красив. Усеща се едно особено спокойствие и ако успееш да надзърнеш отвъд булото на гнева, то придава малко баланс и хармония и на теб. Това рязко бива изтръгнато към края на август -началото на септември, когато орките, накачулили се по колесниците си, се събират на пълчища на Горублянската, Владайската и Богровската порта, вливат се обратно в Града и изчезва дори и споменът за спокойствие. Имало е времена, когато в Мордор е било като през лятото през цялото време, но според мен това е мит.

Та бачкам си аз, а моите хора са по разни плажове. Хубавото да работиш хамалин в склад за строителни материали лятото и да си психопат като мен е, че заякваш и ставаш жилав.

Аз, за да е по-весело, не се крия по сенките като другите колеги, а тренирам в празното хале, като си повдигам чували цимент, удрям и ритам разни неща и се набирам на един лост до припадък. Има две опции, когато си в такава ситуация - едната е да мрънкаш колко е жесток животът към теб и да се сдухваш, другата е да мислиш как да се измъкнеш от ситуацията и да се развиваш. На мен ми харесва повече втората, но от време на време и първата идва да потропа върху т.нар. двери на съзнанието ми. Няма да се правя на луд, на вас всичко ще си кажа...

Та минават дните, превръщат се в седмици, а те - в месеци. Посрещам си приятелите, те ми разказват случки от плажния свят, когато питат за мен, аз не искам да изглеждам тъпак и им обяснявам, че съм бил зает с някакъв проект и затова цяло лято съм „на трупчета“ в Мордор. Точно когато съм посъбрал малко пари и отивам да си взема кинтите за последния месец и в главата ми е вече сглобено уравненението пари за трети семестър + „Смокиня“ + пари вкъщи + нови обувки за зимата, че снегът и кишата имат склонност да влизат отвсякъде в старите, се озовавам пред заключената врата на склада. Това не се случва никога и тази врата не се затваря. Имам лошо предчувствие, набирам се на оградата и съмненията ми се оправдават - в склада не е останала и една тухличка, шибаните шефчета са се измели, а аз май ще го издухам мощно. Усещам как финансовото уравнение се разпада. Сядам на една изсъхнала купчина пясък и паля цигара. Издухвам пушека и се опитвам да се успокоя. Толкова е горещо, а аз съм толкова изпълнен с бяс, че мога да изпепеля с поглед цяло стадо автори на книги за позитивното мислене.