Андрей Велков - Български психар

„Боен клуб“, Чък Паланюк

Та, както стана ясно, освен че съм безработен, вече не съм и студент. С няколко думи -ебало си е мамата. Докато съм се отдал на леко мрачни мисли в такъв стил, стигам до езерото с лилиите в Борисовата. Сядам на тревата на поляната малко по-нагоре и изпушвам предпоследната си цигара. Много забавно е, когато нямаш кинти, как знаеш колко цигари имаш точно. Отпускам се по гръб на тревата и зяпам как облаците се гонят в небето, като правя кръгчета с дима. Някави пискливи тийнейджърки с бири в ръка ме подминават, смеейки се. Винаги ме е дразнело как хората не се съобразяват и не си синхронизират настроението с моето, когато съм нервен. Тъпаци! Та, значи, един вид се намирам на дъното. Зъбните колелца в главата ми започват да вдигат оборотите. Пред мен има два варианта - единият е да си намеря работа, което май е доста трудно напоследък, защото държавата се пързаля по икономическото нанадолнище, да успея да спестя кинти и да запиша следвашия семестър. Този вариант има няколко слабости обаче, едната е, че и да си намеря работа, няма да има как да се справя със социално-битовата ситуация и същевременно да стана спестовен. Освен това вече не съм особено убеден, че завършването на образованието ми ще внесе съществена качествена промяна в живота ми. Та повтарям - бачкане до откат, после учене, после бачкане до откат и това е. Май няма особена далавера в това - девет до шест, после жената, децата, после малко по малко живецът отстъпва място на сивотата и сдуха, после пенсия и после довиждане. Не ме кефи.

Другият вариант е да обърна тоягата и да започна да живея по мои правила. Един вид системата „Фън Лавин Криминалс“. Отебавам рязко правилата на обществото, закончетата и тръгвам по мой си път, където рисковете и залозите са значително по-големи. Аз имам склонността да вземам бързо решения и да мисля доста прагматично. В съзнанието ми се решават светкавично социални уравнения и се изчисляват плюсове и минуси в разни казуси, свързани с вариант две. Паля и последната си цигара и докато я изпушвам, вече съм взел решение. Категорично вариант две!

Искам да отбележа за протокола, че това беше последният път, в който нямах кинти, защото още на следващия ден направих първия си обир.

Реших обаче да стана малко по-неконвенционален престъпник от общоприетото. „Престъпник“ - замисляли ли сте се, че това всъщност е много хубава дума - човек, който престъпва нещо. Според мен съществува и по-елегантен начин да си бандит от това, което показват родните такива. Кой ти е казал, пипонкьо, че трябва да светиш през цялото време с лъскави колички, златни ланци и непрекъснато фукане и позиране?

Задължително ли е да изглеждаш като глиган, да си облечен като селянин и да гледаш лошо? Кой е казал, че една акция трябва да става едва ли не под съпровода на Берковската духова музика и да се привлича цялото внимание? Възнамерявам да изпипам нещата по-детайлно. Винаги съм предпочитал ролята на кардинала, а не на краля. По-готино е да си този, който дърпа конците, отколкото този, на когото му ги дърпат. Представям си, докато лежа на поляната, как, ако се действа умно и се планират нещата стратегически, като се гледа повече ходове напред, има шанс да се направят чудеса.

Понеже нямам пари не само за цигари, а и за билетче за градския транспорт, вървя пеша до нас. Вадя от библиотеката си „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ и „Го рин но шо“ на Мусаши и чета познатите пасажи с часове. Винаги са ме надъхвали яко тези книги и наистина човек може да използва механизмите, описани в тях, много ефективно и сега, ако ги зацепи правилно. После правя малък видеомаратон, гледането на филми винаги ме успокоява и ми помага да преминавам през стреса по-меко. Гледам „Обичайните заподозрени“ и „Добри момчета“. Лягам си с усмивка и не се вълнувам особено за утрешния екшън, защото съм разиграл целия план в главата си вече десетки пъти и това ми дава някакво особено спокойствие. Както казваше Клайв Оуен в един стар английски сериал - „Играчът“, който даваха отдавна по телевизията и много му се кефехме: „Помни петте „П“ - Перфектната Подготовка Предотвратява Провала на Представлението“.

На следващия ден се събуждам свеж, пия кафе и се мотая до ранния следобед. После вземам един стар сак от тренировките, една шапка идиотка и стари очила с кафяви рогови рамки, чиито стъкла избивам. Вземам автобуса и след половин час съм се наредил на опашката пред стаичката, където събират кинтите на жадните за знания младежи и девойки. Стаичката се намира в началото на коридора, до голямо, пълно с хора фоайе, в което има две малки книжарници. Заставам накрая на опашката, която е доста дълга, пред мен има поне петдесет-шейсет души. Май за пръв път не се изнервям от опашка, като знам какво ще се случи малко по-късно. Преди да вляза в сградата на Университета, съм си нахлупил шапката идиотка и съм си сложил декоративните очила. Вадя вестник и докато ми дойде редът, почти съм го изчел. С половин ухо долавям и части от малоумните разговори около мен. Научавам безценни факти за съхранението на буркани, защитната стратегия на „Атлетик“ (Първомай) и тунинга на „Москвич“, ама от старите, батенце.