Андрей Велков - Български психар

Настанявам се светкавично, което въобще не е трудно, когато имаш само един сак дрехи, и за първи път от много време се чувствам спокоен, ама наистина спокоен. Забавна е мисълта, че всичкото това спокойствие е в резултат от притежанието на няколко купчинки хартийки, но нямам време за философски размисли по темата. Седя си в хола на новата ми къща, върху единствения диван със захабена дамаска, и си мисля в тъмното. Чертая в съзнанието си схема за следващите ми действия. Обирът на Университета е само началото. Трябва да се натрупа още кеш. Пуша в тъмното и се сещам какво каза в един филм един дърт изрод на главния герой, след като бяха направили пръв удар заедно. Каза му, че в никакъв случай не трябва да променя рязко начина си на живот след получаването на голямата пачка, защото това може да го унищожи. Пичът е напълно прав, представете си ме мен, младеж, който почти никога не е разполагал с много пари, да започна ей сега да си избивам финансовите комплексчета. До един месец ще съм изгорял и ще съм на топло в панделата. Трябва да се лети под радара винаги когато има възможност. Отварям си бира и отпивам. Нямам и намерение да се променям, кинтите са само средство, което ти дава свобода, а точно свободата беше нещото, което ми липсваше.

През следващите няколко дни не правя нищо съществено. Ходя да блъскам щанги в кварталната зала, там има чувал и го разцъквам след железата. После си правя дълги разходки из родния Мордор. Виждам града по съвсем друг начин. Съвсем отскоро съм слязъл от въртележката, а вече филмът ми е съвсем различен - не бързам за никъде, не завися от никого, излязъл съм от матрицата и го усещам във всеки един момент. Разхождам се навсякъде, и то не съвсем безцелно, нямам зор, но леко се пооглеждам за следващата цел. Най-важното е, повтарям, нещата да са изключително добре обмислени и да се проявява хладнокръвие и разум. Иначе с парите, които имам сега, мога да живея поне две години. Толкова се наслаждавам на това финансово спокойствие, имам чувството, че все едно съм бил болен от нещо и внезапно съм излекуван. Номерът е, че вече съм прескочил оградата на закона, вкусил съм кръв един вид и предполагам, че вече нищо няма да е същото.

В съботата следобед съм се размазал в кварталната бирария, чета вестници и списания, купил съм си цял куп, и отнякъде се появява Иво, който сяда на масата ми и си пали една цигара от моите. Не казва нищо, не ме поглежда, придърпва бутилката ми с бира и я изпива на екс. После примлясва доволно и казва:

- Пееешо, Пешо, мамата си и ебало.

Аз не му отговарям, а махвам на сервитьорката да донесе две бири. Казваме си наздраве, но си мълчим така още бая време. Аз си чета вестника, а Иво хваща едно лъскаво мъжко списание и започва да го разлиства, все едно е шампион по бързо четене. Това е хубавото да познаваш някого от първи клас - можете да си помълчите като пичове и да си прекарвате готино. В случая положението не е такова, защото толкова добре познавам Иво, че ми е достатъчно да го погледна само веднъж, за да видя дали е добре или зле. В този конкретен момент не е само зле, а направо е изперкал. Допиваме бирите, аз поръчвам още един път, паля цигара и оставям вестника. Иво отпива, пали още един фас и ме поглежда с доста кръвясал поглед.

- Мацката ме заеба, щото съм бил мизерник и съм нямал бъдеще, копеле. - После си отмества погледа към покривката на масата. - Нищо не ставало от мен, бачкал съм глупости, а специалността ми в Техническия била без перспективи. Тоя парцал не знае ли, че трябват и инженери в тази държава, не може само адвокати и финансисти да има, майка й д’еба у парцала. Забила се е с някакъв мухльо, дето техните са богати и може да я води на почивки и да й купува парцалки...

Иво е по-малък от мен около година, но не е ходил войник, защото го приеха в МЕИ-то след гимназията и вече е трети курс май. Иначе бачка в един сервиз монтьорче и си докарва някой лев. С неговата ходят от осми клас сигурно и никога не съм си мислел, че ще се разделят. Какво правят вълчите времена с девойките - мацката беше суперуверена, че ще му роди поне пет деца и че ще са заедно до живот. Обичаха се като гълъбчета. Иво иначе е яко копеле, слуша яко метъл и доста пъти ми е пазил гърба в разни междумахленски кютеци и екшъни някога. Малко сме се позагубили напоследък покрай моята армия и общия недоимък, но сме страшно близки.

- Иво, к’во да ти кажа, брат, тъпо ми е, че те е заебала мацката, ама майната й. По-добре да я знаеш що за стока е, отколкото да не знаеш. Аре наздраве за свободата ти, стига си се сдухвал!