Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Скоро ще разберем — каза Пит и погледна часовника си, който бе оставил до корабния хронометър. — В колко часа смяташ да стане срещата ни за връщане?

— Ще направя няколко остри завоя по обратния път и ще пристигна тук в два и десет. Така че ти и хората ми ще разполагате с точно петдесет минути, за да откриете подводницата и да излезете на повърхността. — Гън извади пура от външния си джоб и я запали. — И да изчакате кораба, чу ли?

Пит не отговори веднага. По лицето му се появи широка усмивка, която стигна и до зелените му очи.

Гън го изгледа учуден.

— Какво толкова смешно казах?

— За миг ти ми напомни за майка ми. Тя често ми повтаряше, че когато корабът ми дойдел 5 5 Идиом, който означава „когато забогатея“ (англ.). — Б.пр. , аз вероятно съм щял да чакам на автобусната спирка.

Гън унило поклати глава.

— Е, ако не се върнете, поне ще знам къде да ви търся. Хайде да се залавяме за работа. Трябва вече да се екипираш.

Пит само потвърди с жест на ръката, после напусна горещата кормилна рубка и слезе на палубата на каютите. Там го чакаха петима силно почернели от слънцето мъже, петимата най-отзивчиви и интелигентни мъже, които бе срещал. И те като него бяха само по черни бански гащета. Всички се бяха съсредоточили в нагласяване на регулаторите си за дишане и дихателните апарати, като взаимно си проверяваха дали редуцир-вентилите и ремъците са на местата си.

Най-близкостоящият водолаз се обърна към Пит, като го видя да идва.

— Приготвих ви дихателния апарат, майоре. Предполагам, че единичен маркуч ви устройва. Този път НЮМА не ни снабди с двойни.

— Да, устройва ме — отвърна Пит, докато обуваше плавниците си, след което завърза за десния си глезен водолазен нож, сложи си маската за изравняване на налягането и нагласи шнорхела. Маската беше от типа широкоъгълни и предоставяше на подводния плувец зрителен диапазон до сто и осемдесет градуса. Най-накрая дойде ред и на дихателния апарат и регулатора. Тъкмо наместваше ремъците си, когато две силни и космати ръце повдигнаха апарата му изотзад.

— Как ще се справиш без моите услуги — разнесе се помпозният глас на Джордино, — е пълна загадка за мен.

— Истинската загадка е защо ли понасям безропотно такъв надут многознайко като теб — подметна кисело Пит.

— Ето, пак продължаваш да се заяждаш. — Джордино се опита да внесе обидна нотка в гласа си, но не успя. Обърна се и погледна към отминаващата вода и след дълга пауза смънка бавно под носа си: — Господи! Погледни колко е бистра водата. По-бистра е от аквариум за златни рибки!

— Видях я. — Пит извади от калъфа назъбения връх на дългия метър и осемдесет харпун и провери еластичността на гуменото въже, завързано в задния му край. — Научи ли си урока?

— Старото сиво вещество — потупа с пръст главата си отстрани Джордино — има всички отговори, попълнени и подредени по азбучен ред.

— Както винаги е утешително, като знам, че си толкова уверен в себе си.

— Шерлок Джордино знае всичко, вижда всичко. Никоя тайна не може да убегне от острия му ум.

— Острият ти ум трябва да бъде добре смазан — отбеляза Пит, — защото ще трябва да спазваш доста сгъстен график.

— Остави на мен — каза Джордино. — Е, време е вече. Де да можех да дойда с вас. Хайде, приятно плуване и прекарване.

— Дано да е така, дано! — смънка Пит.

Корабната камбана удари два пъти, предупреждавайки, че остава една минута преди гмуркането. Пит, крачейки тромаво с плавниците си, тръгна към малката платформа, издадена навън от корпуса.

— При следващия звън, господа, скачаме! — Той не каза нищо повече, отчасти защото всеки от мъжете знаеше какво да прави, отчасти защото нямаше какво друго от съществено значение да каже.

Водолазите хванаха здраво харпуните си и безмълвно си размениха погледи. Една и само една мисъл се въртеше в ума на всеки от тях в тази минута — дали ще скочи достатъчно далече от корпуса; крак можеше да бъде загубен във въртящия се гребен винт. По знак, даден с ръка от Пит, те се подредиха в колона зад платформата.

Преди да смъкне маската си над очите, Пит огледа още веднъж мъжете и за десети път изучи лицата и отличителните им белези. Той трябваше да умее да ги различава от разстояние под водата. Най-близкостоящият до него Кен Найт, геофизикът, беше единственият русокос в групата; Стан Томас, ниският корабен инженер, имаше сини плавници и беше единственият, според преценката на Пит, който без колебание би влязъл в битка. Зад него беше морският биолог с рижа брада Лий Спенсър, а зад него Густаф Хърсонг — възслабият и висок над метър и осемдесет морски ботаник; последните двама като че ли непрекъснато се смееха над някаква си тяхна шега. Редицата завършваше фотографът на експедицията Омар Удсън, най-безучастният човек, когото бе срещал Пит; той дори не се стараеше да прикрива отегчението си от предстоящата работа. Вместо харпун Удсън носеше 35-милиметрова камера „Никонос“ със светкавица и люлееше нехайно скъпия апарат за подводни снимки зад перилото, сякаш беше обикновен стар фотоапарат.