Тери скочи на крака.
— Такива неща вече не се случват. Ти лъжеш, лъжеш, измисляш си всичко това.
Тя вече е изплашена, но играе великолепен театър, помисли си Пит.
— Казах ти истината. Нищо не знам, нищо!
— Нищо ли? Но знаеше, че Фон Тил възнамеряваше да ме убие във вилата си. Признавам, че успя да ме подлъжеш. Но не за дълго. Сбъркала си професията — трябвало е да станеш актриса.
— Не знаех. — Гласът й беше нисък и отчаян. — Кълна се, че не знаех…
Пит поклати глава.
— Няма да ти се хвана. Издаде се, когато на излизане от лабиринта бяхме арестувани от екскурзовода. Ти не се изненада, че ме виждаш, а направо се стъписа, като ме видя, че съм цял-целеничък.
Тя се приближи, коленичи до него и го хвана за ръката.
— Моля те, моля те… О, господи, какво да направя, за да ми повярваш?
— Като започнеш да ми излагаш факти! — Той стана от стола и се доближи до нея. После разкъса превръзките от гърдите си и ги пусна в скута й. — Погледни ме. Ето това получих, след като приех поканата ти за вечеря. Бях приготвен за основно ястие на човекоядното куче на чичо ти. Погледни какво ми направи то!
Тя вдигна поглед.
— Май че ще повърна.
Пит закопня да я вземе в прегръдките си, да пресуши рукналите й сълзи с целувки и нежно да й каже колко много съжалява. Но устоя на изкушението и запази гласа си твърд и бездушен.
Тя се обърна и загледа с безизразен поглед металния умивалник в тоалетната, питайки се дали ще стане нужда да повърне в него, после се насили да върне погледа си отново към Пит.
— Ти си същински дявол — прошепна тя. — А говориш същото за чичо Бруно. Ти си по-лош от него, много по-лош. Ще ми се да бяха те убили.
Омраза трябваше да изпълни Пит, но той почувства само лека тъга.
— Докато не разпоредя друго, оставаш на кораба.
— Не можеш да ме задържиш тук. Нямаш право.
— Вярно е, нямам право, но ще те задържа. И докато сме на темата — не се опитвай да избягаш. Мъжете на борда са опитни плувци. Колкото и да се напъваш, няма да успееш да се отдалечиш и на петдесет метра.
— Не можеш да ме държиш в плен вечно — отвърна тя и лицето й се изкриви от омраза.
Той се почувства неловко.
— Ако номерът с малката ми лудория мине, както е запланувано, ти ще се махнеш от главата ми и до времето за вечеря ще си вече в ръцете на жандармерията.
Изведнъж Тери го загледа проницателно.
— Затова ли изчезна снощи?
Пит се удиви на начина, по който големите й кафяви очи — опасно красиви очи — можеха да сменят толкова различни изрази за едно мигване.
— Да, снощи се промъкнах тайно на борда на един от корабите на чичо ти. Екскурзията беше много поучителна. Никога няма да се досетиш какво открих.
Той я наблюдаваше втренчено, предугаждайки наум какво ще последва.
— Нямам никаква представа — отвърна тя с тъпо изражение. — Единствените плавателни съдове, на които съм се качвала, са фериботи.
Пит отиде и седна на леглото. Мекият матрак беше удобен и той се облегна назад, кръстосвайки ръце зад главата си. После се прозя дълго и бавно.
— Извинявай, това беше грубо от моя страна.
— Е?
— Какво „е“?
— Щеше да ми кажеш какво си открил на кораба на чичо Бруно.
Пит поклати глава и се усмихна.
— Възбуди ли се веднъж женското любопитство, то става ненаситно. Е, щом толкова настояваш, добре — открих карта на подводна пещера.
— Пещера?
— Ами да, разбира се. Откъде другаде мислиш, че твоят добър чичо провежда гнусния си бизнес?
— Защо ми разправяш тези неща? — Обиденият й поглед се възвърна. — Нищо от това не е истина.
— О, мили боже, влей й малко разум. Не ти казвам нищо ново. Фон Тил може и да успява да измами Интерпол, жандармерията и Управлението за борба с наркотиците, но не и собственото си аз.
— Говориш глупости — рече тя бавно.
— Така ли? Е, добре. Тази сутрин точно в четири и половина часа корабът на чичо ти — „Куин Артемиша“ — пусна котва край брега под вилата му. Корабът е натоварен до тавана с хероин. Ти не можеш да не знаеш за хероина. Кой ли не знае! Това трябва да е най-лошо опазената тайна на годината. Но трябва да призная едно нещо на чичо ти — той е майстор на магьосничеството. С едната ръка омайва публиката, докато с другата прави трика си. Малкото му представление обаче е на път да приключи. Аз имам свой номер, с който да спусна завесата.
Тя помълча малко, преди да попита:
— Какво смяташ да правиш?
— Онова, което всяко енергично американско момче би направило. Ще взема със себе си Джордино и неколцина мъже и ще се гмурна заедно с тях покрай брега, за да открием въпросната пещера. Много вероятно е тя да се намира в основата на стръмните скали непосредствено под вилата. Намерим ли входа й, ще влезем, ще приберем всички съоръжения и доказателства, ще арестуваме чичо ти и ще повикаме жандармерията.
Читать дальше