Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Ти си откачен — повтори тя, но с повече чувство този път. — Тази твоя лудория, както я нарече, е идиотска. Няма да се измъкнеш безнаказано. Моля те, много те моля, повярвай ми. Няма да се получи.

— Не е нужно да ми се молиш. Можеш да целунеш чичо си и неговите гнусни пари за сбогом. Ние скачаме във водата точно в един часа на обяд. — Пит се прозя отново. — А сега, извини ме, но искам да подремна малко.

Сълзите й отново бликнаха. Тя бавно заклати глава.

— Това е идиотско — повтори тя шепнешком няколко пъти, после се обърна и влезе в тоалетната, като затръшна вратата след себе си.

Пит остана излегнат на леглото с поглед, вперен в тавана. Тери е права, разбира се, помисли си той. Тази лудория наистина изглеждаше идиотска. Но какво друго можеше да смята тя, след като знаеше само половината от нея.

Неспокойното море се надигаше до висока и извита като заплашителния пръст на съдбата вълна, преди да се стовари върху непоклатимите сиви скали. Въздухът беше топъл и прозрачен, от югозапад подухваше слаб ветрец. Един призрак, поне така изглеждаше „Първи опит“ — един бял призрак от стомана — се плъзгаше бавно към кипящия казан и създаваше впечатлението, че се приближава неумолимо към гибелта си. В последния момент обаче Гън завъртя щурвала надясно и насочи „Първи опит“ успоредно на скалната основа. Погледът му отскачаше от стрелката, която се движеше по милиметровата хартия на дълбокомера към линията на прибоя, отстояща на петдесетина метра от кораба, и обратно.

— Какво ще кажеш за маневрата ми? — попита той, без да се обръща, с тих и овладян глас и спокойствието на рибар в гребна лодка по водите на гладко езеро в Минесота.

— Твоят инструктор по параходство в Анаполис ще се гордее с теб — отвърна Пит. За разлика от Гън той гледаше право напред.

— Не е и на половината толкова сериозно, както изглежда — отбеляза Гън и посочи към дълбокомера. — Дъното е на цели десет фатома под кила ни!

— Е, осемнайсет метра е по-малко от петдесет. Това е чудесно за гмуркане.

Гън пусна с едната си ръка щурвала и свали обшитата си със златиста лента военноморска фуражка, след което избърса капчиците пот от линията на косата си.

— Не е необичайно явление в район, в който няма външни рифове.

— Но е добър знак — рече замислен Пит.

— За какво?

— Има достатъчно място за една подводница да маневрира, без да бъде забелязана от повърхността.

— Нощем може би — каза Гън, — но не и денем. Видимостта на водата тогава е близо трийсет метра. От скалите на километър и половина във всяка посока лесно може да се види деветдесетметровият корпус на подводница, пълзяща ниско над дъното.

— Няма да е трудно да се види също и водолаз. — Пит се обърна и погледна нагоре към вилата, вградена като крепост в неравния склон на планината.

— Знаеш, че предприемаш този риск — отбеляза бавно Гън. — Фон Тил може да види всяко твое движение. Обзалагам се, че ни наблюдава през бинокъл от мига, в който вдигнахме котва.

— И аз се обзалагам — измърмори Пит и се загледа в красивата гледка. Егейско море бе обвило острова в лазурната си прегръдка. Единствено гласът на прибоя отвръщаше на постоянното бръмчене на корабните мотори, придружено от време на време от крясъка на самотна чайка. Над стръмните скали стадо говеда пасеше из стръмното зелено пасбище и наподобяваше пасторална картина на Рембранд. Долу, край мъничките заливи между по-ниските скали, купчини избелели от слънцето плавеи лежаха неподвижно върху малки плажове, покрити с мидени черупки.

Пит осъзна, че бездейства прекалено дълго и върна съзнанието си към непосредствената си работа. Загадъчната площ от спокойна вода вече се приближаваше — беше едва на три четвърти миля от лявата страна на носа. Той постави ръка върху рамото на Гън и посочи натам.

— Виждаш ли онова гладко езеро там?

Гън кимна.

— Да. При сегашната ни скорост ще стигнем след десетина минути. Екипът ти готов ли е?

— Напълно — отвърна кратко Пит. — Всички са наясно какво да очакват. Разположил съм ги на дясната палуба покрай каютите, скрити от някои любопитни очи от вилата.

Гън си сложи обратно фуражката.

— Предупреди ги да скачат възможно най-далече от корпуса, за да не бъдат всмукани от гребния винт.

— Не вярвам да се нуждаят от предупреждение — отвърна спокойно Пит. — Те са опитни момчета. Нали ти самият ми го каза.

— Точно така — измърмори Гън. — Слушай сега, ще поддържам кораба близо до крайбрежната ивица по протежение на пет километра. Може и да заблудим Фон Тил да си мисли, че извършваме рутинен курс за определяне на плитчините. Дали номерът ще мине, нямам представа. Но заради вас се надявам да мине.