— Има една възможност — каза Пит. — Корабът ще спре в Марсилия за дозареждане. Интерпол ще трябва да действа бързо. Ако те получат необходимите доказателства и извършат щателна законна проверка на документите, ще могат да арестуват кораба в пристанището.
Гън се облегна на вратата и се вгледа проницателно в Пит.
— Значи ти искаш да рискуваш живота на хората, които са под мое ръководство.
— Ами няма как иначе — отвърна Пит със спокоен глас.
— Според мен ти си оставяш отворена вратичка, защото си изпаднал в страхотно затруднение. Аз отговарям пред НЮМА за този кораб и персонала му. Единственото, което ме интересува, е безопасното завършване на експедицията. Не разбирам защо изборът е паднал на нас. Защо Интерпол или местната полиция не проведе свое собствено издирване. Не е никакъв проблем да се намерят водолази на континента.
Започва да става все по-трудно, помисли си Пит. На този етап от играта той не можеше да издаде, че Закинтус е много против Фон Тил да бъде притеснен по някакъв начин. Пит познаваше Гън от малко повече от година, но през това време бяха станали добри приятели. Командирът беше умен човек. Следващата сцена трябваше да се изиграе с хладнокръвие, с голямо хладнокръвие. Пит загледа с подозрение заетия радист, после се обърна отново към Гън.
— Наречи го съдба, съвпадение или както искаш това, че „Първи опит“ се намира край Тасос в точния момент, за да разкрие безупречно планиран престъпен заговор. Цялата незаконна операция на Фон Тил зависи от използването на подводница, а може би повече от една — не знаем още. Хероинът е най-солидната работа, с която се е заемал някога той. Адски трудно е за проумяване, но той може лесно да улови в мрежата си над двеста милиона долара само с тази пратка. Планирал е всичко толкова добре, че нищо да не може да застане на пътя му. После един ден поглежда през прозореца си и вижда океанографски кораб на не повече от три километра от вилата му. Научавайки, че ти претърсваш водите за някаква легендарна риба, той започва да се плаши. Има голяма вероятност някой от твоите водолази да разкрие базата на операцията му и, което е по-важно, метода му на тайно внасяне на стоката. Той се отчайва. Не може да ви потопи. Последното, което иска, е пълно разследване на потъналия ви кораб. Няма надежда да раздуха антиамерикански бунтове и насилие. Жителите на острова са фермери и рибари, обичащи да се забавляват. Тях никак не ги засяга провеждането на демонстрации срещу научна експедиция. Те дори са ви посрещнали радушно. Местните търговци се възползват от вас. Фон Тил рискува с малки изгледи за успех. Той предприема нападение на Брейди Фийлд, надявайки се, че полковник Люис ще ви нареди да се изтеглите от района с оглед безопасността ви. Когато това не става, Фон Тил насочва вниманието си директно към „Първи опит“.
— Не знам… — заговори колебливо Гън. — Всичко това звучи толкова логично. С изключение за подводниците. Никой цивилен не може да отиде до най-близкия си брокер на яхти и да си купи подводница.
— Единственият начин, по който Фон Тил е могъл да се снабди с подводница, без да привлече вниманието, е да е извадил онази, потънала в плитчините по време на войната.
— Виж, това наистина звучи доста интригуващо — отбеляза Гън. Той беше вече настроен на вълната на Пит. По лицето му се изписа изражението на стар златотърсач, който току-що е намерил карта на тайна златна мина.
Пит продължи:
— Това е работа за професионални водолази. Но докато Интерпол събере свой собствен такъв екип, ще бъде много късно. — Последното беше наполовина истина, но послужи на Пит, за да мине на следващия въпрос. — Сега е моментът. И освен Кусто ти имаш най-добрите водолази и съоръжения в Средиземно море. Няма да ти давам изтъркани сравнения от рода на „ти си надеждата на човечеството“ или че е „по-добре да се рискуват неколцина в името на милиони“. Искам от теб само няколко доброволци, които да ми помогнат да проуча скалите под вилата на Фон Тил. Може и да не открием нищо, но пък от друга страна, може и да се натъкнем на достатъчно доказателства за конфискуване на кораба и хероина и да отстраним завинаги Фон Тил от играта. Дали ще улучим, или не — трябва да опитаме.
Гън не каза нищо; беше потънал в мисли. Пит го изгледа, после хвърли въдицата:
— Ще бъде интересно, ако открием какво стана с жълтия „Албатрос“.
Гън вдигна поглед към него и все тъй замислен задрънча с монетите в джоба си. По-твърдоглав и решителен човек от Пит той не познаваше. Спомни си, че колкото пъти му се е доверявал, никога не се е разочаровал от него. Ако Пит му кажеше, че отива да убие всяка акула в морето, продължи да разсъждава наум Гън, той като нищо щеше да го направи. Погледът му пробяга по влажните и започнали междувременно да се отлепват превръзки на Пит, ръката му отново раздрънка монетите и той се запита какво ли ще си мисли за всичко това утре по това време.
Читать дальше