Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Джордино присви очи.

— Какво искаш да кажеш?

Пит намали скоростта, за да пропусне едно малко момче, което водеше тежко натоварено магаре.

— Две неща. Първо, едно двайсет и два калиброво оръжие трудно би могло да сложи край на човешки живот. Можеше да изпразниш цял пълнител в Дариус, но не го ли улучеше право в главата или сърцето, той дори нямаше да трепне. И второ, изражението на лицето ти, когато изстреляш първия куршум, трябва да остане паметна гледка. — Пит подхвърли пистолета в скута на Джордино. — Все още е на предпазител.

Пит хвърли бърз поглед към Джордино. Приятелят му гледаше безизразно пистолета в скута си. Дори не направи опит да го вземе. Пит обаче го познаваше достатъчно добре, за да не съзре пълното му слисване.

Джордино сви рамене и Пит му се усмихна тънко.

— Изражение като това на Джордино Хлапака току-що спечели наградата за идиота на годината. Аз напълно бях забравил за предпазителя.

— Всъщност ти никога не си притежавал маузер. Откъде изнамери този?

— Той принадлежи на твоята ортачка в играта за този месец. Открих го, когато я мъкнех на рамо през тунела. Беше го привързала с лепилна лента за крака си.

— Ах, ти, негодник такъв! Значи си го имал през цялото време, докато Дариус ни избиваше мозъците от главите?

— Естествено — кимна Джордино. — Бях го пъхнал в чорапа си. Но не ми се удаде случай да го използвам. Ти се нахвърли на Франкенщайн, преди да бях готов. После схватката ви стана много бързо. Миг по-късно се озовах по гръб и ударих главата си в пода. След това беше вече много късно — не можех да се пресегна, за да извадя плюкалото си.

Пит се смълча; умът му вече витаеше другаде. Беше все още ранно утро и дърветата край пътя хвърляха дългите си неравномерни сенки на запад. Той шофираше механично. Стотици въпроси, стотици съмнения се въртяха в главата му. Не знаеше откъде да започне. Имаше смътен план, който в най-добрия случай беше рискован, с малки изгледи за успех, подкрепен единствено от непреодолимия му порив да го изпълни. После той автоматически сложи крак върху спирачния педал, намали скоростта и спря пред главния портал на Брейди Фийлд.

Четирийсет минути по-късно той и Джордино се качиха на борда на „Първи опит“. Палубата беше пуста, но от офицерския стол долиташе хор от весел мъжки смях, придружен от писклив женски кикот. Пит и Джордино влязоха вътре и завариха Тери, заобиколена от целия екипаж и научния екип. Беше облечена — или по-скоро разсъблечена — с импровизирани бикини, които създаваха впечатлението, че ще се развържат при най-малкия полъх на морския бриз. Беше се настанила върху масата за хранене — център на вниманието, кралица, заобиколена от обожатели, и съвсем явно личеше, че се радва на всеки мъжки поглед. Смаян, Пит огледа мъжките лица. Беше много проста задача да се отделят лицата на учените от тези на професионалните моряци. Последните стояха кротко и гледаха похотливо щедро изложената на показ женска плът, а в съзнанията им се редуваха порнографски сцени като от филмова лента. Говор идваше предимно от научните работници. Морските биолози, метеоролозите, геолозите — всеки от тях ревностно се стараеше да привлече вниманието на Тери и се държеше като гимназист, в чиято спалня неочаквано е нахлула легендарна кралица на секса.

Командир Гън забеляза влизането на Пит и се приближи до него.

— Радвам се, че се върна. Радистът ни е на път да откачи. От зори получава съобщения по-бързо, отколкото смогва да ги запише. Повечето от тях са адресирани до теб.

Пит кимна.

— Добре, да вървим да прегледаме пощата от моите почитатели. — Той се обърна към Джордино. — Постарай се да откъснеш за няколко минути нашата царица от нейните пламенни ухажори и я доведи в каютата на Гън. Искам да й задам един-два много лични въпроса.

Джордино се ухили.

— Като гледам тая тълпа, вероятно ще бъда линчуван, ако се опитам да го сторя.

— Е, ако нещата загрубеят, извади пистолета си — отвърна язвително Пит. — Но не забравяй да свалиш предпазителя.

Джордино зяпна като риба на суша. Преди да успее да се съвземе, Пит и Гън бяха напуснали помещението.

Радистът, млад чернокож на възраст малко над двайсет години, вдигна поглед, като ги видя да влизат.

— Това пристигна току-що за вас, сър — и той подаде съобщението на Гън.

Докато го четеше, устните на Гън бавно се разтегнаха в широка усмивка.

— Чуй това. „До капитан трети ранг Гън, командващ кораба на НЮМА «Първи опит». Що за проклето стършелово гнездо сте разбъркали вие там в Егейско море. Изпратих ви да проучите морския свят, а не да си играете на стражари и апаши. В резултат на това ви нареждам да окажете всякакво съдействие, повтарям: всякакво съдействие под ваша команда на местните представители на Интерпол. И не се връщайте без проклетия Тийзър. Адмирал Джеймс Сандекър, НЮМА, Вашингтон.“