Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— А защо нашето правителство не е подкрепило минната операция? — поинтересува се президентът. — Защо е оставило французите да поемат нещата?

— По две причини — отвърна Сийграм. — Първо, тъй като бизаният се е намирал в чуждестранна почва, мината е трябвало да работи тайно. Ако рудничарите бъдели заловени от руснаците, цялата вина е щяла да падне върху французите. Второ, в онези дни Конгресът се е отнасял скъпернически към армията. Просто не е имало достатъчно средства, за да бъде предвидена такава минна авантюра в Арктика, независимо от потенциалната печалба.

— В такъв случай французите, изглежда, са действали със задни мисли.

— Нещо като двупосочна улица, господин президент. Брюстър нито за момент не се е съмнявал, че разработи ли веднъж рудника в планината Бедная и започне ли товаренето на рудата, той и екипът му ще бъдат убити от платени убийци, наети от „Сосиете де Мин дьо Лорен“. Това се потвърждавало и от фанатичното им настояване за пълна тайна на операцията. И още един дребен факт — именно французите, а не Брюстър, са планирали трагедията в мината Литъл Ейнджъл.

— Трябва да им се признае заслугата за добре изиграния номер — отбеляза Донър. — Заблудата с Литъл Ейнджъл е била съвършено прикритие за по-сетнешното убийство на Брюстър и целия му екип. В края на краищата кой би могъл да бъде обвинен в убийство на деветима мъже в Арктика, след като е станало публично достояние, че те са загинали шест месеца преди това при злополука в Колорадска мина?

— Ние сме почти убедени — взе отново думата Сийграм, — че „Сосиете де Мин“ са отвлекли тайно нашите герои и са ги закарали с частен железопътен вагон в Ню Йорк. Оттам вероятно са ги качили на френски кораб под други имена.

— Бих искал да ме осветлите по един въпрос — прекъсна го президентът. — Както прочетох в доклада ви, Донър твърди, че миньорските съоръжения, намерени на Нова земя, са били поръчани от правителството на Съединените щати. Тук нещо не ми пасва.

— Отново подмолна работа на французите — отвърна Сийграм. — В документацията на „Дженсън и Тор“ също е отбелязано, че сондажните съоръжения са платени с чек от банка във Вашингтон. Банковата сметка, както се оказа, е била на името на френския посланик. Просто още една хитрост, която да прикрие истинската операция.

— Не са си поплювали по отношение на измамите, нали?

Сийграм кимна.

— Те добре са замислили всичко, но независимо от проницателността им, не са и подозирали, че са баламосвани.

— Какво става след Париж? — прояви нетърпение президентът.

— Колорадците прекарали две седмици в канцеларията на френското дружество, като поръчвали продоволствие и правели последни приготовления за разкопките. Когато накрая всичко било в пълна готовност, те се качили на борда на френски военноморски плавателен съд в Хавър и поели по водите на Ламанша. Дванайсет дни били нужни на кораба да се промъкне предпазливо през плаващите ледени маси на Баренцово море, докато най-подир хвърлил котва край Нова земя. След като мъжете и съоръженията се озовали благополучно на брега, Брюстър превключил тайния армейски план на първа скорост и наредил на капитана на товарния кораб да се върне за рудата не по-рано от първата седмица на юни — почти след около седем месеца.

— Този план е предвиждал колорадците и бизаният да са изчезнали много преди кораба на „Сосиете де Мин“ да се е върнал.

— Точно така. Те преувеличили крайния срок с два месеца. На групата им били нужни пет месеца, за да откъртят ценния елемент от недрата на онзи леден ад. Положили изнурителен физически труд, за да сондират, да взривят и да прекопават масивния гранит, пронизвани от студ, стигащ до петдесет градуса под нулата. Дори и през дългите зимни месеци в континенталния вододел на Скалистите планини, колорадците не са били излагани на такива мразовити ветрове, каквито виели там през морето от безбрежната полярна ледена покривка в посока север; ветрове, които спирали да духат само колкото да донесат страхотен студ и да затрупат с нова вечна ледена покривка планината Бедная, преди да поемели отново към руския бряг малко отвъд хоризонта на юг. Това струвало страхотен данък на мъжете. Джейк Хобарт загинал от студа, след като се загубил в снежната виелица, а останалите били подложени на мъки от физическо изтощение и премръзване. По думите на самия Брюстър „това беше ледено чистилище, недостойно дори да си хабиш плюнката, за да плюеш на него“.