Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Закарай ме в службата — прекъсна я той. — Имам много работа.

— Моля те, Джийн, стига си се претоварвал — настоя Дана. — Утре ще имаш достатъчно време за работа.

— Не, сега!

Пропастта между тях беше непреодолима и от сега нататък нещата никога вече нямаше да бъдат същите.

Сийграм погледна първо към металното дипломатическо куфарче върху бюрото си, после към полковника и капитана, които стояха срещу него.

— Не е допусната грешка, нали?

Полковникът поклати глава.

— Всичко, е проучено и потвърдено от директора на архивите на Министерството на отбраната, господине.

— Това се казва бързо свършена работа. Благодаря ви.

Полковникът не понечи да си тръгва.

— Съжалявам, господине, но ще трябва да изчакам и да върна лично папките в Министерството на отбраната.

— По чие нареждане?

— На секретаря — отвърна полковникът. — Политиката на Министерството задължава всички материали, класифицирани като „Код пет, поверително“, да бъдат под наблюдение по всяко време.

— Разбирам — каза Сийграм. — Мога ли да прегледам папките насаме?

— Да, господине. Ние с помощника ми ще почакаме навън, но най-любезно ви моля да не допускате никой да влиза или излиза от кабинета ви, докато документите са у вас.

— Добре, господа — кимна Сийграм, — настанете се удобно. Секретарката ми ще бъде на разположение, ако желаете кафе или разхладителни напитки.

— Благодарим за вниманието, господин Сийграм.

— И още нещо — спря ги Сийграм и леко се усмихна. — Имам си собствена баня тук, така че не ме очаквайте скоро.

Сийграм остана неподвижен няколко секунди, след като вратата се затвори. Окончателното доказателство за петте години труд лежеше пред него. Наистина ли? Може би документите в куфарчето щяха да го насочат към друга загадка или, още по-лошо, към задънена улица. Той пъхна ключето в ключалката и отвори куфарчето. Вътре имаше четири папки и малък бележник. На етикетите на папките пишеше:

Кд5П 7665 1911 Доклад за научната и монетарната стойност на редкия елемент бизаний.

Кд5П 7687 1911 Кореспонденция между секретаря на Министерството на войната и Джошуа Хейс Брюстър относно възможността за добив на бизаний.

Кд5П 7720 1911 Меморандум от секретаря на МВ до президента във връзка със средствата за секретния военен план 371-990-Р85.

Кд5П 8039 1911 Доклад за приключило разследване на обстоятелствата около изчезването на Джошуа Хейс Брюстър.

Бележникът беше озаглавен само с думите: „Дневник на Джошуа Хейс Брюстър“.

Според логиката Сийграм трябваше първо да прегледа папките, но когато се настани отново на стола си, пренебрегна логиката и отвори дневника.

Четири часа по-късно той постави грижливо бележника върху папките и натисна бутона на интеркома върху бюрото си. Почти веднага замаскирана врата в страничната стена се отвори и се появи мъж в бяла работна престилка.

— Колко най-бързо можеш да преснимаш всичко това?

Мъжът прелисти бележника и прехвърли набързо страниците на папките.

— За четирийсет и пет минути.

Сийграм кимна.

— Добре. Залавяй се веднага. Във външния кабинет ме чакат да върна оригиналите.

След като замаскираната врата се затвори, Сийграм се надигна тежко от стола и затътри крака към банята. Затвори вратата и се облегна на нея с лице, изкривено от мъчителна гримаса.

— О, боже, не! — изстена той. — Не е честно, никак не е честно.

После се наведе над мивката и повърна.

Президентът се ръкува със Сийграм и Донър на вратата на студиото си в Кемп Дейвид.

— Извинявайте, че ви повиках в седем сутринта, но това е единственият час, в който мога да ви вместя.

— Няма нищо, господин президент — каза Донър, — аз и без това тичам за здраве по това време.

Президентът огледа развеселен закръгленото телосложение на Донър.

— В такъв случай може би съм те спасил от коронарна тромбоза. — Той се засмя, като видя нещастния израз на Донър, после подкани двамата да влязат в студиото. — Хайде, сядайте и се чувствайте като у дома си. Поръчал съм лека закуска.

Мъжете се настаниха в единия край на холната гарнитура, разположена под широк прозорец, който гледаше към хълмовете на Мериленд. След малко бе поднесено кафе и пълна чиния с кифлички и президентът обслужи гостите си.

— Е, Джийн, надявам се, този път новините да са добри. Сицилианският проект е единствената ни надежда да спрем лудата военна надпревара с руснаците и китайците. — Президентът разтърка уморено очи. — Това трябва да е най-грандиозната демонстрация на глупостта от зората на човечеството насам, особено като се има предвид трагичният и абсурден факт, че всяка от трите страни може да превърне в пепел другата поне пет пъти последователно. — Той махна безпомощно с ръце. — Но толкова за тъжните житейски факти. Надявам се да ми кажете докъде сме стигнали.