Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Сийграм, който държеше копието на съдържанието на папките от архива на Отбраната погледна със замъглени очи през масичката за кафе.

— Вие, господин президент, сте запознат, разбира се, с предприетите от нас стъпки досега.

— Да, проучих докладите на вашето разследване.

Сийграм му подаде копие на дневника на Брюстър.

— Струва ми се, че ще го намерите за увлекателно повествование на любопитни факти и човешко страдание в първите години на двайсетия век. Началото е с дата 8 юли 1910 година и разказва за заминаването на Джошуа Хейс Брюстър от Таймирските планини, намиращи се близо до северното крайбрежие на Сибир. Той е прекарал там осем месеца, за да разработи оловна мина по договор с работодателя му — „Сосиете де Мин дьо Лорен“ — за руския цар. По-нататък той описва как малкият му крайбрежен параход, пътуващ за Архангелск, се загубил в мъглата и заседнал край горния остров на Нова земя. За щастие корабът не се разбил и оцелелите успели да просъществуват в замръзващия му стоманен корпус близо месец, когато били спасени от руска военноморска фрегата. Тъкмо по време на този престой Брюстър проучил острова. Някъде към осемнайсетия ден той се препънал в оголена странна скала на склона на планината Бедная. Дотогава не бил виждал такъв тип строеж, затова взел със себе си няколко скални отломки и ги отнесъл в Съединените щати, което станало шейсет и два дни след напускането му на Таймирската мина.

— Значи знаем как е бил открит бизаният — вметна президентът.

Сийграм кимна и продължи:

— Брюстър предал няколкото скални мостри на работодателя си, но една задържал за себе си просто като сувенир. Няколко месеца по-късно, след като никой не му се обадил, той попитал американския директор на „Сосиете де Мин дьо Лорен“ какво е станало с неговите мостри на рудата. Казали му, че направените анализи показали, че мострите били негодни и те ги хвърлили. Изпълнен със съмнения, Брюстър занесъл своята мостра за изследване в Минно-геоложкия институт във Вашингтон. Бил смаян, когато научил, че това е бизаний, дотогава непознат на практика елемент, който бил виждан рядко под мощен микроскоп.

— Брюстър уведомил ли е френското дружество за местоположението на оголената скала с бизаний? — запита президентът.

— Не, решил да се изхитри и просто им дал смътни упътвания за местонахождението. Всъщност той дори ги насочил към долния остров на Нова земя, на километри в южна посока.

— Защо ги е заблудил?

— Често срещана тактика сред златотърсачите — поясни Донър. — Като премълчава точното местонахождение на обещаващата находка, откривателят може да преговаря за по-голям процент от печалбата преди деня, в който мината почне да работи.

— Има смисъл — смотолеви президентът. — Но кое е подтикнало французите да бъдат толкова потайни през 1910 година? Какво може да са открили в бизания, което през следващите седемдесет години никой не е открил?

— Преди всичко неговата сходност с радия — отвърна Сийграм. — „Сосиете де Мин“ предало мострите на Брюстър на Института по радий в Париж, където неговите учени установили, че някои от свойствата на бизания и на радия са еднакви.

— И тъй като произвеждането на един грам радий струва петдесет хиляди долара — добави Донър, — френското правителство изведнъж видяло възможност да присвои единствените познати дотогава в света залежи на фантастично скъпия елемент. При наличие на достатъчно време те са могли да реализират стотици милиони долари от няколко килограма бизаний.

Смаян, президентът поклати глава.

— Боже мой! Ако си спомням точно как се превръщаха мерките и теглилките, то една унция се равнява на около двадесет и осем грама.

— Точно така, сър. Една унция бизаний струва един милион и четиристотин хиляди долара. При това на цени от 1910 година.

Президентът бавно се изправи на крака и се загледа през прозореца.

— Каква е била следващата стъпка на Брюстър?

— Той предал информацията си на Министерството на войната. — Сийграм извади папката, съдържаща разполагаемите средства за тайния военен план 371-990-Р85 и я отвори.

— Ако са знаели цялата история, момчетата от ЦРУ са щели да са горди с предшестващата ги организация. След като са разбрали на какво се е натъкнал Брюстър, генералите от някогашното Армейско бюро за разследване са съчинили най-грандиозната измама на века. На Брюстър му било наредено да уведоми „Сосиете де Мин“, че той е установил свойствата на рудните мостри и да ги заблуди, че смята да създаде миньорски синдикат, за да тръгне сам по следите на бизания. Той пратил франсетата за зелен хайвер и те го знаели. Междувременно обаче решили да използват неговите упътвания до местонахождението на залежа. Няма Брюстър, няма бизаний. Единственият им избор бил да го наемат като главен инженер срещу известен дял от печалбата.