Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Ако се качат и претърсят кораба, войниците няма да отворят ковчега. Те се боят от смъртта — рече мъжът с хубавите обувки.

Фу Хай кимна. И той се страхуваше. Затвори очи и мъжът спусна капака.

Младият мъж прекара часове в горещия, влажен трюм. От време на време чуваше, че по металната стълба слизат хора или преместват тежки кашони, но не разбираше какво говорят. После мощният мотор на товарния кораб забръмча.

Скоро потеглиха по реката. Времето минаваше бавно за Фу Хай, жив труп в ковчега от бяло дърво. Той се запита дали войниците ще се качат на борда и дали наистина се боят от ковчезите, както бе казал мъжът с хубавите обувки. Знаеше, че хората са различни. Древната мъдрост казваше, че за различните очи цветята изглеждат различно. Надяваше се мъжът с хубавите обувки да се окаже прав.

След малко чу патрулния катер и сърцето му едва не спря. Моторът ръмжеше като разгневен звяр. Разнесоха се викове и Фу Хай отмести леко капака на ковчега, за да чува по-добре. В задушния, горещ ковчег нахлу влажен въздух. По металните стълби отекнаха стъпки. Някой слизаше долу. През пролуката на вдигнатия капак Фу Хай съзря войници в зелените униформи на Народоосвободителната армия. Той безшумно спусна капака. Сетне чу как войниците удрят с дулата на пушките си по някои от ковчезите, несъмнено оставяйки грозни, мазни резки в лакираното дърво. Накрая излязоха от трюма. Явно бързаха да избягат от царството на смъртта.

Катерът забръмча и потегли. Мъжът с хубавите обувки му бе казал, че след проверката ще бъде безопасно да излезе от ковчега. Фу Хай отмести капака и се измъкна навън. Целият беше облян в пот, а дрехите му бяха влажни и лепкави.

В трюма имаше малък отвор И Фу Хай се приближи до него и погледна навън. Студеният речен вятър го блъсна в лицето. Той се усмихна, като видя буйните, разпенени води на Бисерната река. В далечината се виждаха светлините на Хонконг.

Приближаваха се към канал „Ийст Лама“, когато мъжът с хубавите обувки слезе в трюма. Двамата се качиха на палубата на товарния кораб.

— Трябва да скочиш колкото можеш по-надалеч от кораба, за да не попаднеш в огромното витло — каза мъжът.

После му направи знак да скочи. Фу Хай не умееше да плува добре, но без да мисли, скочи колкото можа по-надалеч, падайки в опасна близост до задната част на товарния кораб. Усети силния водовъртеж от витлото и започна да рита, за да се изтласка на повърхността. Главата му се показа над водата и той заплува към брега.

Бързото течение го понесе и той едва държеше главата си над водата. Колкото по-усилено плуваше, толкова по-далеч му се струваше брегът. Опари го медуза.

Започна да се паникьосва. Нямаше да успее. Животът му щеше да свърши тук, на километър и половина от Хонконг. Устата му се напълни с блудкава вода. Фу Хай я глътна, закашля се и се задави. Отчаяно размахваше ръце, опитвайки се да стигне до сушата, но течението го носеше надолу като тънка вейка след пороен дъжд. Изведнъж съзря оранжева метална шамандура, която бързо се носеше към него. Ако можеше да се хване за нея, щеше да живее. Течението стана по-силно. Шамандурата плаваше към Фу Хай. Той посегна към нея и се чу силно издрънчаване, когато металът се удари в главата му. Ръцете му се плъзнаха по хлъзгавата повърхност, а мидите, полепнали по нея, раздраха плътта му. Сетне напипа вдлъбнатина близо до основата и се задържа. От устата и от ръцете му потече кръв. Задави се. Течението го подмяташе към тъмната планинска част на остров Хонконг.

Полагайки свръхчовешки усилия, Фу Хай успя да задържи главата си над водата. Течението стремглаво го понесе напред. Беше на път да загуби съзнание, когато се блъсна във вълнолома, предпазващ брега от приливите. Фу Хай беше изтощен. Направи няколко опита да се изкатери по твърдите, покрити с водорасли гранитни скали, но всеки път се хлъзгаше и падаше във водата. Накрая, когато почти не му бяха останали сили, той направи един последен опит и прехвърли половината си тяло на скалите. Започна да диша дълбоко, докато събере сили да изтегли и краката си от буйното течение. Сърцето му преливаше от радост. Беше успял.

Фу Хай най-сетне беше в Хонконг.

В единайсет часа вечерта за Уилър и Таниша всичко придоби смисъл и яснота. Викърс им разказа за едно хонконгско ченге, което познаваше. Кралската полиция беше реорганизирана. Китайците бяха довели подкрепления от Пекин, но бяха запазили неколцина британци, за да има приемственост. Уилард предположи, че приятелят му може да им помогне. Използвайки кредитната карта на Уилър, те му се обадиха.