Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Какво? — попита Таниша.

Викърс се ухили.

— Демокрацията. Можете ли да повярвате? В продължение на сто и петдесет години британците са управлявали Хонконг като монархия. Държали са се с гражданите като с крепостни селяни и роби. Забравете за британското поданство! Единствените изборни длъжностни лица, за които жителите на Хонконг можели да гласуват, са били градските съветници, отговарящи за амбулантните търговци, събирането на боклука и имената на улиците. Говоря сериозно! После, шест години преди да си оберат крушите, британците решават да проведат свободни избори за законодателен съвет. Представяте ли си как са се вбесили комунистите в Пекин! Те никога не са имали намерение да спазват съвместната декларация. И сега, само осем години след убийствата на площад „Тянанмън“, те трябва да продължат и да се оправят с новото хонконгско демократично движение пред очите на целия свят. Ако сгазят лука в Хонконг, китайците ще изложат на риск статута си на най-облагодетелствана нация в търговията. Ето защо трябва да действат предпазливо. През декември назначиха Тун Чи Хуа, корабостроителен магнат от Шанхай, за пръв губернатор на Хонконг. Два часа след полунощ на 1 юли 1997 година изритаха избрания законодателен орган и го замениха със свои марионетки. На сутринта изпратиха две механизирани подразделения да охраняват региона. Сега Хонконг е специална автономна област на Китай. „Автономна“, и още как! Хонконг още е златната гъска, която произвежда четирийсет процента от китайския валутен обмен. Комунистите не могат да се държат с Хонконг твърде грубо. Двайсет и девет процента от жителите на колонията са избягали. Целият свят седи и чака, питайки се какво ще стане. През лятото на 1998 година трябва да се състоят първите демократични избори. Гражданите на Хонконг трябва свободно да гласуват за нов губернатор и законодателна власт. Комунистите в Пекин очевидно не желаят шайка прозападно ориентирани социалдемократи, но ако не проведат изборите, всички ще разберат, че не спазват съвместната декларация и банките, и бизнесмените, останали в Хонконг, ще избягат. Ето защо мисля, че може да се е случило нещо много лошо, пък и чувам разни предположения и слухове.

— Какви? — попита Таниша.

— Човек на име Уили Уо Лап Лин наскоро е посетил Пекин. Съобщиха го по Си Ен Ен. Никой не знае защо е ходил там, но аз имам своите подозрения.

— Кой е той? — попита детективката, като спря да пише и погледна Викърс.

— Уо Лап Лин е опасен мошеник. Непрекъснато се натъквам на името му. Засега играта му не ми е съвсем ясна, но мисля, че е замесен в големи далавери. Според непотвърден доклад той дори търгува на черно с руски ядрени бомби — опитва се да купи куфарчета с бомби, изчезнали от руските оръжейни складове. Каза ми го един таен агент на ЦРУ на име Картър Дехавиланд, който е надежден източник. Той е в Лос Анджелис, където сте вие. Дехавиланд смята, че Уили вече е сложил ръка на онези ядрени оръжия. Ако това не е достатъчно, за да ви уплаши до смърт, носят се също така слухове, че Уо Лап Лин е замесен и в широкомащабна контрабанда на наркотици и нелегална имиграция в Съединените щати. Някои ченгета от Хонконг, които познавам, мислят, че той е свързан по някакъв начин с триадата „Чин Ло“, една от най-могъщите престъпни организации в света. Бил съм адвокат на неколцина „Змийски глави“, които шушукаха по адрес на Уили. Няколко хонконгски детективи, които започнаха да го разследват, умряха от насилствена смърт. Никой обаче не може да го докаже. До голяма степен триадата е причина за процъфтяването на престъпността и на политическата корупция в Съединените щати. Затова защо Уили Уо Лап, уж бизнесмен от Хонконг, отива в Пекин да разговаря с важните клечки? Мисля, че го гласят за губернатор на Хонконг. Ако се окажа прав и такава сделка наистина е била сключена, и ако Уили е свързан с триадата „Чин Ло“, това означава, че Хонконг, третият по големина банков център в света, е продаден на престъпна организация с клонове из целия свят.

— И американското правителство ще допусне всичко това да се случи — отбеляза Уилър.

— Онези престъпници не са глупави. Уили има голямо влияние върху американското правителство. Той е в управителния съвет на Червения кръст. Всяка година дава милиони за благотворителна дейност в Хонконг и в Съединените щати. Устройват приеми в чест на този тип. Той вечеря с Клинтън в Белия дом, спи в спалнята на Линкълн и щедро финансира кампаниите на всички. И демократите, и републиканците получават пари от него. Уили строи кухни за бедните и болници. Американците го обичат, защото е роден в Цзюлун, а не в комунистически Китай. Уо Лап е привърженик на свободната пазарна икономика и има стабилни връзки на Запад. Може и да сте забелязали, че американското правителство вижда само зеления цвят.