Стивън Канел: Храна за акули

Искам да благодаря на няколко човека, които изиграха важна роля в замисъла, оформянето и публикуването на този роман. Без тях никога не бих достигнал финалната линия.

Ранди Прайър ми даде пръв зародиша на идеята. Насърчи ме да започна и после неуморно действаше като мой изследовател.

Грейс Кърчио, моя помощничка от почти двайсет години, която ми посочваше грешките и ме подтикваше да работя, когато увереността ме напускаше, и направи първото написване на романа така, както исках аз.

Кристин Трепчик, която беше до мен през цялото време, включително в събота и неделя, и работеше неуморно, за да прехвърли напечатаните ми бръщолевения на компютъра.

Патрик Кадел, който ми позволи да надникна в блестящия му ум, помогна ми да видя сложността на политиката и ме въоръжи с прозрения в политическия процес, за които така и нямаше да знам.

Уейн С. Уилямс, най-големият ми вдъхновител, който вярваше в книгата дори в най-мрачните часове, отваряше врати и й осигуряваше достъп до подходящи ръце, и работеше неуморно, за да ми помогне да я издам.

Джо Суърлинг младши, който придаде достоверност на романа, насърчаваше ме и не престана да ми помага.

Морт Янклоу и Ерик Симоноф, моите литературни агенти, които ме окуражаваха и държаха ръката ми, когато книгата беше пусната на пазара, а телефонът още не беше иззвънял.

Пол Бресник, издателят ми в Мороу, който беше ентусиазиран и чудесен критик и ми помогна да направя романа по-хубав.

Пол Ливайн и Ричард Крисчън Матесън, колеги писатели, които държаха фенерчетата, когато се препъвах.

Ден на благодарността

Садълбек, Ню Джърси

1974

— За една бройка не чуках Тина миналото лято. Скъсах я от натискане. Тъкмо щях да й го вкарам и баща й се прибра — хвалеше се Мики. — Казвам ти, Райън, бях на пет сантиметра от головата линия.

Черните очи и закръгленото му лице блестяха като излъскан плод. Той прокара дебели пръсти през мазните си къдрици и се ухили на съученика си.

Седяха в спалнята на Мики под огромния кафяв пластмасов вентилатор, който висеше от тавана на една жица. Двама петнайсетгодишни юноши, обсипани от хормонална градушка, пълни с енергия, заредили бомбите и устремени към зрелостта.

Мики Ало беше поканил Райън за ваканцията по случай Деня на благодарността в огромната къща на родителите си в Садълбек, Ню Джърси. Райън беше от Калифорния и инак трябваше да остане в пансиона. На външен вид момчетата бяха напълно противоположни. Мики беше нисък, смугъл и пълен, а Райън — висок, русокос и кокалест. Райън беше красавец и повечето младежи можеха само да мечтаят да изглеждат като него. Ала Мики беше водачът. Липсата на красота се компенсираше от излъчването и енергията му. Винаги беше готов за действие — едно бузесто съзряващо камикадзе, което водеше приятен живот.

— А аз какво ще правя? Ще ви снимам, докато го правите, така ли? — попита Райън.

— Нищо подобно. Сестра й Джина е една година по-голяма и има ей такива цици. Мама и татко ще посрещат гости на летището. Няма да са тук най-малко три часа. Ще откраднем олдсмобила, ще закараме момичетата край езерото Фрейзър и ще ги оправим.

— Да вземем колата на баща ти? Но ние нямаме шофьорски книжки. Ами ако ни спрат?

— Не можем да отидем с велосипеди и да се надяваме, че ще чукаме. Хайде, ще им се обадя.

— Имаш ли презервативи?

Райън се опитваше да се държи така, сякаш знаеше какво ще върши.

— Ще го извадиш, преди да свършиш. Не си ли го правил досега?

Мики скочи от леглото и се приближи до телефона в коридора. Райън се повлече след него. Приключението го плашеше и същевременно привличаше. Ако някой можеше да уреди да бъдат с мадами, това беше Мики. Той беше способен на всичко.

Мики вече разговаряше по телефона с момичето, което за една бройка не бе чукал миналото лято.

— Хей, Тина… аз съм. Да, върнах се. Само за четири дни. Мислех да се поразходим с колата.

Държеше се много самоуверено и говореше без никакво колебание.

— Слушай, сестра ти вкъщи ли е?

Докато Тина отговаряше, Райън затаи дъх и стисна палци.

— Страхотно, защото съм довел съквартиранта си. Той е сърфист от Калифорния. Русокос и адски готин.

Последва мълчание.