Стивън Канел - Храна за акули

Мики закри слушалката с ръка и се обърна към Райън.

— Ще кажа, че си на седемнайсет. Джина не иска да излиза с петнайсетгодишни.

— Няма да повярва.

— Излъжи я. Това е номерът с жените. Казвай им онова, което искат да чуят.

Мики продължи да говори по телефона, без да дочака отговора на приятеля си.

— Той е почти на осемнайсет. Родителите ти там ли са?

Той се заслуша в думите й, а Райън започна да гризе ноктите си.

— Виж какво, кажи на прислужницата, че отивате до магазина. Ще ви взема след няколко минути.

Мики затвори и се ухили на Райън.

— Да тръгваме.

Хукнаха надолу по стълбите, минаха през мраморното преддверие с римски статуи и дорийски колони и излязоха на верандата. Сутринта бе навалял малко сняг и тук-там още имаше бели петна. Седемгодишната сестра на Мики хвърляше снежни топки по градинския зид.

Райън помисли, че Лусинда е най-хубавото момиче, което бе виждал. Тя имаше смугла кожа и съвършени черти. Погледна го с най-забележителните зелени очи на света — с цвят на изумруд.

— Слушай, Лу… Райън и аз ще се поразходим малко с колата. Не казвай на мама и татко.

— Но днес Марта има свободен ден и аз не трябва да стоя сама вкъщи — тихо каза тя.

— Хайде, Лу, имаме важна работа…

— Не трябва да взимаш колата — добави Лусинда, като видя, че в очите му блести пакостливо пламъче.

— Обадиш ли ме на татко, аз ще му кажа, че тайно даваш храна на Рекс. А ти знаеш какво е мнението му за допълнителните дажби за кучетата птичари.

Тя кимна, но не каза нищо.

— Влез вътре и заключи вратата — заповяда той и Лусинда тръгна към къщата.

Мики изкара червено-белия олдсмобил от гаража и натисна газта. Наоколо се разхвърча чакъл.

Джина и Тина потропваха, за да се стоплят, когато Мики спря пред тях. Тина се качи отпред при него, а Джина — на задната седалка, до Райън. Тина целуна Мики, който я прегърна и притисна до себе си.

— Ела по-насам — закачливо рече той.

— Мики — възрази тя, когато той грубо я притегли към себе си.

— Райън, запознай се с Джина и Тина.

Двете сестри изглеждаха по-добре, отколкото си бе представял Райън. Имаха тъмни коси и черни очи. Бяха закръглени, но не дебели и имаха големи гърди.

Джина беше на шестнайсет и му се видя доста похотлива.

— Откъде си по-точно, Райън? — попита Джина.

— От Санта Моника.

Адреналиновите жлези на Райън бяха широко отворени, замъгляваха възприятията му и го възбуждаха. Той прегърна Джина и я притегли към себе си. Тя сложи глава на рамото му, без дори да я моли.

Ще чукам , помисли си той.

Спряха до езерото. Момичетата не носеха сутиени и скоро двойките се вкопчиха в прегръдките си. Мики и Тина се търкаляха като обезумели на предната седалка, а Райън непохватно разкопчаваше ризата на Джина.

— Остави на мен — прошепна тя и бързо се съблече.

Гола до кръста, тя се притисна до него… На оскъдната светлина от небесния свод той видя, че зърната на гърдите й са щръкнали.

Райън не беше срещал такова момиче. Току-що се бяха запознали, а тя вече беше полугола и се търкаше страстно в него. Легнаха на задната седалка и се вкопчиха един в друг. Прозорците се изпотиха. Той протегна ръка да смъкне бикините й, но тя го спря и промълви:

— Още не.

Долепиха бедра и Райън усети, че получава оргазъм. Възбуденият му член спадна като покосен.

— Обичам те — каза Райън на момичето, с което току-що се бе запознал, като се молеше членът му отново да стане твърд.

На предната седалка Мики проникна отвъд головата линия и резултатът беше ознаменуван със стенанието на Тина.

Прибраха се след два часа. Лусинда гледаше телевизия и момчетата се промъкнаха тихо горе, без да я безпокоят.

След един час Пени и Джоузеф Ало се върнаха от летището заедно с Пол Аркет и Майър Лански. Пени надникна в стаята на момчетата, които лежаха и си припомняха преживяванията.

— Лусинда трябваше да бъде в леглото в осем и трийсет — рече Пени.

— Съжалявам, мамо. Забравих.

Тя се намръщи неодобрително. Пени Ало беше висока, с дълга шия, мраморнобяла кожа и същите поразителни зелени очи като на Лусинда. И със същите лъскави черни коси. Приличаше на фотомодел от реклама за сапунена опера.

— Баща ти ще има съвещание в кабинета. Не го безпокой. Хубаво е, че си с нас, Райън. Лягайте си след малко.

Камината долу беше запалена. Джоузеф, бащата на Мики, отиде до барчето, взе кристалната гарафа и напълни три чаши с портвайн. Беше грозен като сина си, на петдесет и една години, смугъл, нисък и дебел в кръста. Но също като петнайсетгодишния си син излъчваше сила. Приближи се до Пол Аркет и му подаде едната чаша.