Стивън Канел: Храна за акули

„Ню Йорк Таймс“

10 януари 1996

Телевизионният ветеран Коул Харис е освободен от поста си на кореспондент за новините на Ю Би Си в Ню Йорк. Уволнението е явно заради отказа на Коул да свали от ефир репортаж за организираната престъпност в американската политика. Предаването разобличава опитите на подземния свят да влияе на политиците и набляга на връзките им с хотелиерството, хазарта и мафията в Атлантик Сити. Документалният филм трябваше да бъде излъчен в неделя, 9 януари, и според вътрешни източници е бил свален от екрана в последната минута. Стив Израел, шеф на новините в Ю Би Си, каза, че документалният филм, озаглавен „Гласовете на мафията“, е неубедителен и телевизионната мрежа основателно е предпочела да не го излъчва.

„Маями Хералд“

събота, 22 януари 1983

Майър Лански почина на осемдесетгодишна възраст. Смъртта му е повод за странно чувство на тъга, но не за самия Лански, един гангстер, който живя дълго и умря в леглото си, а за всички нас, защото сега ще бъде невъзможно да се разбере пълната история на Съединените щати през настоящия век. Роденият по баща Майер Суковлянски беше важна част от тази история и си отиде, без да наруши закона за мълчанието. Говори се, че именно Майър разобличил Дж. Едгар Хувър. Шефът на ФБР бил хомосексуалист. Лански разбрал това, направил снимки и ги използвал, за да се сдобие с неприкосновеност.

Името му е част от нашата история и легенди. Но когато онзи ден се появи некрологът му, всички останахме с чувството, че истината си отиде завинаги.

3 януари 1996

Мики Ало спусна седалката, но не заспа, а се загледа през прозореца на частния си самолет към синьо-зеления риф на четиристотин и петдесет метра отдолу. Пилотът на баща му, Майлоу Дълио, току-що бе съобщил, че ще се приземят на най-големия от Бахамските острови. Мики потърка наболата си брада и се зачуди какво се опитва да направи Пол Аркет. Телефонният разговор беше странен. Гласът на Пол скрибуцаше от разстояние две хиляди и четиристотин километра.

— Не мога да ти кажа по телефона… но е важно. Може да кацнете на изоставеното военно летище на Санд Долар Бийч. Няма да минавате през митническите или емиграционните власти. Никой няма да разбере, че сте тук.

Тони ди Марко Нюйоркчанина и Боно Котето хъркаха доволно на двете задни седалки. Тони беше телохранител на Мики още от края на 70-те, когато Ало учеше в Харвард, а сега беше негова дясна ръка. Нюйоркчанина беше нисък и мускулест. Главата му беше колкото гума на камион, а лицето — като лунен кратер. Навремето Боно Котето бе получил прякора си в Ню Йорк заради кражбите на котки, но сега се справяше със специалните задачи на фамилията Ало. Работеше предимно за Мики, защото Джоузеф беше болен. Котето беше слаб и имаше лице на ястреб. Като повечето крадци на котки, Господ го бе създал да се промъква през отдушниците на климатичните инсталации и тесните отвори.

Налягането в сивата кабина се промени, когато Тони и Боно се надигнаха и потъркаха очи.

След две минути самолетът се приземи и спря. Мики се обърна към двамата си телохранители.

— Не знам какво става. Намерете карта на това шибано място и докарайте кола. Не я взимайте под наем. Откраднете някоя и бъдете нащрек. В случай че ми дотрябвате, искам да сте готови за действие. Никакви телефонни обаждания, нито контакти с когото и да било. Да няма следи, че сме били тук.

Неизвестно защо Мики надушваше неприятности.

Майлоу отвори вратата и вълна от горещ въздух и влага блъсна Мики. Под сянката на едно дърво беше паркиран син форд с английска регистрация. Колата прекоси пистата и спря до самолета. Мики погледна надолу. От нея слезе красив млад мъж. Беше облечен в шорти за тенис и синьо поло.

— Добре дошли на Бахамските острови, мистър Ало — усмихна се той.

— Кой си ти, по дяволите? — презрително попита Мики.

— Уорън Сакс. Аз съм консултант по медиите на сенатора Аркет.

Мики се обърна към Тони и Боно.

— Шибана работа. Къде изчезна цялата онази загадъчност? Ние гледаме да стоим надалеч от емиграционните власти, а Пол изпраща някакъв дрисльо да ме вози.

Мики не дочака отговора им. Слезе по стълбичката, носейки спортното си сако, и се качи в синия форд. Уорън включи на скорост и вдигна гюрука.

— Така е по-добре, отколкото с климатичната инсталация — любезно каза той.

— Къде е Пол?

— Сенаторът е в клуба. Имаме съвещание по планиране на медийните изяви. Каза да ви оставя пред бунгалото му.