Стивън Канел: Непокорният

Скъпи татко,

Чуч пристигна днес следобед, както беше планирано (всъщност, аз го взех). Това задължение вече става едно от най-неприятните. Спрях пред хубавото, скъпо, частно училище, в което Санди го е записала. Наложи се да отида при директора, за да подпише разрешение да го взема. Директорът Джон Сейнтджон е хриптящ особняк с хлътнали гърди и, изглежда, искрено мрази Чуч. „Онова дете от деветия кръг на ада.“ Така се изрази. След като се запознах с Чуч, разбрах, че аналогията е доста уместна. После това недоразумение на природата ми връчи купчина с писмени преценки на учителите. За петнайсетгодишно момче списъкът е внушителен. Задействал противопожарната аларма и се сбил в кафенето — с храна и с юмруци. Господин Сейнтджон информирал Санди, че не иска Чуч в училището през следващия срок. И аз трябва да го запиша някъде. Това изведнъж се превърна в мой проблем. Не че момчето няма основания да се ядосва. Писах ти, че Чуч е дете на любовта между Санди и един от старите й клиенти. Нещо по-лошо — Санди не иска Чуч да знае как си изкарва прехраната, затова от трети клас го изпраща в училища с пансиони.

Не е нужно да споменавам, че нямах представа в какво се забърквам. Е, може и да изкарам месеца, докато Санди го прибере или го изпрати при следващия наивник в списъка си. Все ще измисля нещо.

Смятам догодина да дойда във Флорида. Мисля двамата с теб да наемем риболовна яхта, както направихме последния път, да пием бира и да сготвим на плажа, каквото хванем. Тези спомени са най-скъпите в живота ми.

Знам, знам. Стига съм бръщолевил. Липсваш ми, татко! Това е всичко засега.

С обич, твой син Шейн

Шейн спеше дълбоко, но въпреки това чу телефона. Настойчивият звън постепенно го изтръгна от съня. Шейн се събуди, обзет от гняв и объркване. В спалнята му беше тъмно. Часовникът показваше 2:16. Шейн намери слушалката и я притисна до ухото си.

— Да — дрезгаво каза той.

— Шейн, той се опитва да ме убие — прошепна женски глас.

— Какво… Кой се обажда?

— Барбара.

Тя шепнеше, но Шейн чу силни удари, сякаш някой се опитваше да разбие врата.

— Опитва се да те убие? — повтори той, мъчейки се да се съсредоточи.

Барбара Молар — Шейн не я беше виждал от два месеца.

Миналата година я зърна само за миг на церемонията по връчване на медалите за храброст в полицейския участък. Съпругът й Рей беше един от тримата наградени.

Чу се трясък, сетне:

— Господи, ела тук, Шейн. Моля те. Той ще те послуша. Напълно е откачил. По-лошо е от всякога.

Шейн чу още един трясък. Барбара започна да пищи. Той не разбра следващите й думи, после тя извика:

— Недей! Моля те…

Барбара се разплака. Телефонът й падна на пода и изтрака няколко пъти, явно подритван в отчаяна схватка.

— Барбара? Барбара?

Тя не отговори. Шейн чу сподавено, гърлено сумтене, каквото мъжът понякога издава при секс или борба.

Шейн стана от леглото, нахлузи панталона и униформената си риза на полицай от Лос Анджелис. Взе пистолета си — после се поколеба, зареди го, затъкна го в ремъка на глезена си и хукна към гаража. Вече бе седнал зад волана, когато осъзна, че е забравил за Чуч Сандовал, който спеше в стаята за гости. Шейн знаеше, че не трябва да го оставя сам. Вратата на гаража се вдигна и той изкара колата си. Грабна клетъчния си телефон, набра номер и пое по тъмната уличка, отдалечавайки се от къщата си край канала във Венис, Калифорния. Студеният морски въздух лъхна лицето му.

Съседът му Брайън Кели Дъската вдигна слушалката.

— Кой се обажда, да му го начукам?

— Съжалявам, Брайън. Шейн е. Извикаха ме, а Чуч спи в стаята за гости.

— Чуч? Кой е той, по дяволите?

— Хлапето, което ти казах, че ще взема за един месец. Детето на Санди. Дойде вчера.

— О, боже…

— Виж какво, Брайън, отиди да спиш на дивана вкъщи. Ключът е под саксията до задната врата.

— Страхотно място, тъпако. На никой не би му хрумнало да го търси там.

— Направи го, моля те. Много ще ти бъда задължен.

— И още как, мамка му.

Кели Дъската тресна слушалката.

Шейн караше по Уошингтън Булевард, после зави наляво и се отправи към къщата на семейство Молар. Когато бяха партньори, той минаваше по този маршрут най-малко веднъж дневно, за да вземе Рей.