Стивън Канел - Непокорният

През целия път Шейн се питаше защо Барбара му се бе обадила. Защо не бе позвънила на полицията? Разбира се, като се замислеше, отговорът беше очевиден. Макар и уплашена до смърт, тя не искаше Отделът за вътрешни разследвания да се занимава с поредния случай на домашно насилие на Рей. Той беше ветеран с дълъг стаж и голяма пенсия. Оплакването можеше да изложи на риск пенсията, половината се полагаше на Барбара.

Въпреки всичко, Шейн Скъли беше последният човек, когото Рей Молар би искал да види в къщата си в два часа след полунощ да му чете полицейския правилник за домашното насилие. Затова, защо Шейн? Защо не сегашният партньор на Рей? Шейн мислеше, че знае отговора на този въпрос. Барбара му се бе обадила, защото смяташе, че може да го контролира, да го използва за защита и после да го убеди да си затваря устата. И той беше на разположение, само на осем километра… Също както преди Шейн й бе сякаш печелившо число на бавно въртяща се рулетка.

Той пристигна до малката, облицована с дъски къща на Рей, спря на алеята зад колата му и изскочи навън. Лампите вътре светеха, Шейн чу сподавени писъци.

— По дяволите, колко мразя това — измърмори той и тръгна към къщата.

За негова изненада вратата беше отключена. Шейн с нежелание влезе във всекидневната на бившия си партньор.

Къщата на Рей винаги му се бе струвала крехка и претрупана. В нея имаше твърде много френска тапицерия на цветя, дребни украшения и лампи. Това беше дело на Барбара и определено не подхождаше за бърлогата на улично чудовище като Рей Молар. Той трябваше да живее в пещера, да си готви на огън и да хвърля през рамо оглозганите кокали.

Писъците на Барбара се чуваха от задната част на къщата и Шейн тръгна натам. Той влезе в спалнята и видя как Рей Молар удари слабата си русокоса съпруга в слънчевия сплит с металната полицейска палка. Тя се преви на две, а той сръчно замахна и я удари по главата. Това беше тактика за бой с палка, която знаеше всеки новобранец в полицейската академия. Шейн замръзна на мястото си, когато Барбара се строполи почти в безсъзнание на пода. От главата й потече кръв.

— Рей — с дрезгав глас прошепна той. — Какво става тук, приятелю?

Рей Молар рязко се обърна. Той беше висок метър и деветдесет и тежеше сто и двайсет кила. Имаше огромни рамене, дълги ръце, четинеста руса коса, мускулест врат с изпъкнали вени, грамадна, издадена напред челюст и ниско чело.

— Разкарай се оттук, Скъли. Не ни трябват скаути — изръмжа Молар. В разширените му зеници блесна омраза.

Шейн бе виждал много пъти този поглед и се плашеше от него.

— Успокой се, Рей…

Шейн бавно тръгна към него. Той се страхуваше от гнева и безумието на бившия си партньор, но се чувстваше задължен да защити Барбара, ако Рей отново замахнеше към нея. Когато загубеше контрол, Рей беше склонен да убива. Той изпадаше в дива ярост и упражняваше насилие безпричинно.

— Имаш ли нещо за ядене? — попита Шейн, за да пренасочи енергията в стаята. — Умирам от глад. Не съм вечерял. Искаш ли да донеса бира и сандвичи? Ще се охладим… ще поговорим… ще се успокоим…

— Искаш да ядеш? Яж лайна, Скъли!

Рей стоеше на половината разстояние между Шейн и Барбара и продължаваше да размахва полицейската палка.

— Не искам неприятности, Рей, но не може да удряш Барбара с палката, човече. Може да я нараниш лошо.

Рей се насочи към Шейн, без да спира да размахва палката.

— Така ли? И ти ли ще ме спреш, скапаняко?

— Хайде, престани. Нека да…

Палката изсвистя на един-два сантиметра от ухото на Шейн. Рей го удари с юмрук в слепоочието и го простря на пода, после извади малокалибрен револвер от колана си. Оръжието беше европейско, може би „Тайтън Тайгър“ или „Арминус“, трийсет и осми калибър. Определено не беше стандартен полицейски револвер. Рей винаги носеше резервно оръжие — в случай, че някой уличен бандит се развилнееше и се наложеше да бъде изпратен на небето.

— Махни револвера, Рей.

— И ти чукаш тая кучка, нали? Чукаш ли я? Защото в противен случай трябва да се наредиш на опашка като другите.

— Престани, Рей. Това е безумие. Не съм докосвал съпругата ти. Никой не я закача и ти го знаеш много добре. Защо се държиш така?

— Чукат я половината ченгета от участъка. — Рей се обърна и гневно се вторачи в Барбара. — Нали съм прав, скъпа? Разкажи му как те натискат до стената и те чукат в служебния гараж.

Барбара изохка. Рей се обърна, насочи револвера към Шейн и освободи предпазителя.