Стивън Канел - Непокорният

— Шофьор на кмета? По дяволите — рече Шейн, който не знаеше какво е новото назначение на Рей.

— Ще взема тук предварителните ти показания. После ще те изпратя в управлението, където шефът ти ще изготви доклада, който трябва да бъде подаден след всеки случай на насилие или смърт, извършен от полицай.

— С колата съм. Може да се срещнем там.

— Ще накарам да я паркират в подземния гараж, но трябва да отидеш в управлението с полицейска кола. Така е по правилника.

— Да, разбира се. И ти го искаш.

Шейн имаше лошо предчувствие, когато подкара след детектив Уелч към Паркър Сентър.

Пътуването по безлюдните улици до центъра, в четири часа сутринта, продължи само двайсет и две минути. Черно-бялата кола на детективите направи широк завой на Бродуей. Фаровете осветиха южната страна на Паркър Сентър. Автомобилът спря до поста на охраната. Сержант Уелч показа значката си, каза имената на пътниците и подкара към огромния подземен гараж.

Сградата беше известна като Стъклената къща на всички, които работеха в силите на реда. Разточително количество стъкло покриваше квадратната й форма. Доста неугледна, тя беше построена през петдесетте години — десетилетието на архитектурните гафове. Гаражът беше на девет етажа под земята. Детективите намериха свободно място, паркираха и поведоха Шейн към полицейското управление. Качиха се с асансьора на шестия етаж и слязоха пред отдел „Обири и убийства“, пред който имаше стъклена преграда.

Гарсън Уелч отвори и видя униформен сержант със слабо лице, който седеше пред компютъра.

— Тук ли е капитан Хали?

Сержантът кимна и посочи към коридора.

— Той е в стая за разпити номер три.

Те тръгнаха един след друг по застлания с линолеум коридор и влязоха в малка стая без прозорци. В нея имаше очукано бюро и два дървени стола. Капитан Бъд Хали бе съблякъл сакото си. Не беше успял да се избръсне. Беше забележително красив мъж на четирийсет и пет години, в отлична физическа форма, с преждевременно прошарени коси — шеф на Шейн в отдел „Убийства“ в Югозападния район. Професионалните им взаимоотношения бяха добри. През двете години, в които бяха работили заедно, Хали бе дал на Шейн две отлични служебни оценки. Капитанът му направи знак да седне.

— Вие, момчета, може да си ходите — обърна се Хали към двамата детективи. — Аз ще го изпратя вкъщи, след като напиша доклада.

— Благодаря, капитане. Ще се видим по-късно — отговори Уелч и двамата излязоха.

— Имаме само няколко минути. После един господ знае какво може да се случи — рече Хали.

— Няколко минути? Какви ги говориш? Нали ще пишеш доклад? Защо да бързаш?

— Няма да го пиша аз, а шефът Томас Мейуедър. Вече е тръгнал.

— Шефът на отдел „Специални разследвания“ ще пише доклада за мен? Сигурно не говориш сериозно. Защо той?

— Така нареди шефът Бруър.

— И пак, защо той?

— Не знаеш ли какво беше назначението на Рей Молар?

— Да… Бил е телохранител и шофьор на кмета Кларк Криспин. Освен това щеше да убие с палка съпругата си. Рей пръв стреля по мен. Барбара Молар е свидетел. Случаят е ясен. Е, каква е сделката?

— Нека да ти кажа каква е тайната на оцеляването тук. Всичко, което не е история на Отдела, е политика на Отдела. Кметът Криспин се е обадил на Бруър, който се свързал с Мейуедър. Шефът на отдел „Специални разследвания“ смятал да замине с яхта за Авалон през почивните дни. И сега, вместо да диша морски въздух, ще дойде тук и ще те разкъса на парчета.

— Капитане, нека пак да повторя, за да няма недоразумения. Рей стреля пръв. Ако не бях отвърнал на огъня, и двамата щяхме да сме мъртви. Знам, че Рей има две мъмрения за насилие срещу съпругата си в служебното си досие. Той често изпадаше в пристъпи на ярост. Освен това, и двамата знаем, че обичаше да се бие.

— Не убеждавай мен. Накарай Мейуедър да ти повярва.

В същия миг ръцете на Шейн започнаха да треперят. Той рухваше след двучасовото напрежение. Шейн бе убил Рей Молар, бившия си партньор. Човек, когото някога уважаваше, от когото после се страхуваше и накрая намрази. Емоции завладяха душата му, но знаеше, че не може да си позволи да сгреши. Затова прогони чувствата и се съсредоточи върху положението. Инстинктът му за оцеляване надделя.

Мейуедър беше метър осемдесет и седем, черен като абанос. Главата му беше обръсната. Той се движеше с грациозността на атлет, останала от времето, когато играеше баскетбол в отбора на университета на Лос Анджелис.