Стивън Канел - Непокорният

Изслушването „Скъли“ беше шансът на Шейн да отговори на обвиненията срещу него, преди случаят му да бъде разгледан от Комисията по правата, ако изобщо се стигнеше дотам.

— Това е административен разпит и е предмет на клаузите в раздел 202. Ще запиша разпита — добави Мейуедър и включи касетофона. — Вдигнете дясната си ръка. Сержант Шейн Скъли, заклевате ли се, че информацията, която ще съобщите по време на този разпит, е истината, цялата истина и нищо друго освен истината, за да ви помогне и Господ?

— Заклевам се.

— Записът на разпита е за ползване само от Отдела за вътрешни разследвания. Днес е шестнайсети април. Ако до една година от тази дата не се предприемат никакви действия, разследването официално ще бъде обявено за приключено. Смятате ли, че разпитът се извършва в удобно време и при приемливи за вас обстоятелства?

— Да, сър.

— Съзнавате ли, че този разпит трябва да определи дали ескалиралото насилие, довело до смъртта на лейтенант Молар, е било в границите на позволената в полицията употреба на сила?

— Да, сър.

— Днес е шестнайсети април. Часът е пет и седемнайсет минути. Намираме се в главната зала за конференции на деветия етаж в Паркър Сентър. Присъстват водещият разпита, началник на Отдела за специални разследвания Томас Кларк Мейуедър и разпитваният сержант Шейн Скъли. Свидетел на разпита е капитан Бъд Хали. В съответствие с изискванията на полицията отбелязвам, че не присъстват повече от двама разпитващи. Раздел 202 се отнася за тази част от административния процес и постановява процедурите за попълването на хронологичен протокол. Ще се погрижите ли за това, капитан Хали? И после да ни донесете формуляр за доклада?

Бъд Хали кимна, извади тефтер и започна да пише.

— Шейн, започнете отначало и ни разкажете какво се случи тази сутрин… Не пропускайте нищо. Бъдете колкото е възможно по-точен с часовете. Искам да запиша всичко на касетофона, защото предварителният разпит ще бъде важна част от делото, ако по-късно излезе нещо повече от случая.

— Добре. — Шейн се прокашля и започна да разказва какво точно се бе случило, откакто Барбара го събуди в 2:16.

Той описа как е отишъл на Шел авеню, намерил е вратата отключена и е видял, че Молар бие съпругата си. Шейн пресъздаде последвалия разговор и обясни как се е опитал да успокои обстановката. И после — как Молар го е ударил с палката, извадил е револвер и е стрелял. Той разказа как е отвърнал на огъня и е убил лейтенанта с беретата си, а след няколко минути са пристигнали полицаите.

Шейн млъкна и се вторачи в Мейуедър, който си водеше бележки. На лицето му бе изписано озадачено изражение.

— Това е всичко — рече Шейн.

— Какви бяха взаимоотношенията ви с Реймънд Молар?

— Ами… той ми беше нещо като наставник. Запознахме се в Академията. Рей изнасяше лекция на тема самоотбрана. Седнахме на една маса на обяд. Сближихме се. Той водеше и занятията по уличен бой и се сприятелихме. След като се дипломирах, отидох да работя в Югозападния район, в Седемдесет и седми участък. Рей беше сержант там и уреди да ми стане обучаващ полицай. Бяхме партньори през шестте месеца на изпитателния ми срок. После работихме заедно още шест месеца.

— Сержантите обикновено не патрулират с партньори.

— В Седемдесет и седми участък мнозина сержанти го правеха. Там по улиците е доста опасно. Все едно, сетне ме изпратиха в Уест Вали за четири години. След това изкарах още шест в Метро. От шест години отново съм в Югозападния район, а от двайсет и осем месеца в отдел „Обири и убийства“. Рей беше в централата и после в Нютън, но не се виждахме често.

— Разбирам. Срещахте ли се извън службата, когато бяхте партньори?

— Да, сър. Бяхме приятели.

— По онова време срещу вас е имало оплакване, постъпило в Отдела за вътрешни разследвания, което е било отхвърлено. Вярно ли е?

— Извинете, сър, но мисля, че имам имунитет на основание отхвърлени оплаквания от Отдела за вътрешни разследвания.

Шейн знаеше, че като шеф на отдел „Специални разследвания“, наблюдаващ работата на Отдела за вътрешни разследвания, Мейуедър има достъп до старите досиета. Шефът явно не само се бе преоблякъл преди да дойде на разпита.

Мейуедър вдигна глава и остави писалката.

— Само се опитвам да установя дали през март 1984, когато сте се явили пред Комисията по правата, още сте били партньори с Рей Молар.

— Да. Това беше точно преди да престанем да работим заедно.

— Добре. — Мейуедър взе писалката. — Казвате, че лейтенант Молар извадил револвер? Видяхте ли го ясно?