Стивън Канел - Непокорният

— Беше само на няколко крачки от мен.

— Какво беше оръжието?

— Мисля, че европейско. Приличаше на „Тайтън Тайгър“.

— Това оръжие не е полицейско.

— Ами, той си беше вкъщи. Предполагам, че там може да държи каквото иска оръжие.

— А после, когато го застреляхте с беретата си, какво стана с револвера му?

— Мисля, че го изпусна. Не знам. Бях объркан след стрелбата.

— Сержант Скъли, имате ли нещо против да дадете урина за изследване? Както ви е известно, може да откажете на основание Закона за правата на полицаите. Но трябва да ви предупредя, че това е административно изслушване, а не криминален случай и отказът ви може да бъде изтълкуван като неподчинение. Може да ви предявят обвинения. Дори да откажете, пак ще наредя Сунн да ви изследва. Мнението му ще бъде записано и ще има същата тежест.

Сунн беше специалист по установяване наличието на наркотици. Правеше преценка за трезвеността, като проверяваше зрението и рефлексите.

— Няма да е необходимо. Ще дам урина, сър.

Мейуедър вдигна телефонната слушалка.

— Изпратете някого от лабораторията да вземе урина за изследване и ми донесете формуляр.

Без да откъсва поглед от Шейн, той затвори, облегна се назад и сключи пръсти под брадичката си.

— Барбара Молар е много привлекателна жена.

— Да, сър, така е. Лейтенантът беше голям късметлия.

— До тази сутрин.

— Да, сър, това имах предвид.

— Точно така.

За няколко минути настъпи мълчание.

— Запазихте ли приятелските си отношения с лейтенант Молар, след като постъпихте на работа в район Вали?

— Ами, сър… не. Както вече казах, пътищата ни се разделиха.

— Чух, че една вечер през 1984 година сте се скарали и после сте се разделили като партньори.

Шейн погледна Хали за помощ. Капитанът само леко кимна, насърчавайки го да продължи да отговаря на въпросите. Сега вече стана болезнено ясно, че Мейуедър е накарал някого от администрацията на Отдела за вътрешни разследвания да отвори запечатаното досие на Шейн в нарушение на правата му според раздел 202. Спречкването с Рей беше архивирано, защото Шейн бе принуден да потърси медицинска помощ за раните си. Но нито той, нито Молар бяха настояли за изслушване, затова всичко бе запечатано като непотвърден инцидент. Шейн обаче не можеше да докаже, че Мейуедър е отворил досието му. Шефът щеше да твърди, че е чул за скарването от трети човек. Той трябваше да отговаря на въпросите или да бъде обвинен в неподчинение. Почувства се употребен и измамен.

— Трябва ми отговор — рече Мейуедър. — Имаше ли спречкване?

— Предполагам, че би могло да се каже така. Имахме проблем.

— За какво се скарахте?

— По дяволите, не беше нищо особено. Работехме много и… бях изнервен заради явяването ми пред Отдела за вътрешни разследвания. Бях в стрес. Молар се занасяше. Заля ме с леденостудена вода. Блъснах го и той падна на стола. Ако сте го познавали добре, не е необходимо да питате какво стана после.

— Какво стана после?

— Слязохме в подземния паркинг и докато шест-седем момчета от районното стояха и гледаха, Рей ми изби два зъба, счупи ми носа и ме преби.

— И вие не се ядосахте?

— Е, известно време бях ядосан. Но това беше Рей. Пътищата ни вече се бяха разделили. Скоро щях да се местя.

— И не хранехте омраза към него? Трудно ми е да повярвам.

— Може ли да попитам… дали някой видя на какво прилича лицето на Барбара? Някой видя ли какво й е сторил Рей? Защото ако всички тези въпроси намекват за някакъв друг мотив, точно затова отидох там. Опитах се да го спра. Той стреля пръв и аз бях принуден да отвърна на огъня. Оставаха секунди да се застреляме един друг. Дано да сте направили снимка на онези рани, защото единствената ми цел беше да сложа край на безумието.

— Ще имаме снимки. Не се безпокойте.

В залата отново настъпи напрегнатото мълчание, което продължи почти минута.

— Искате ли да кажете още нещо за протокола? — попита Мейуедър.

— Не, сър. Това е всичко, което се случи. Съжалявам, че Рей е мъртъв, но той не ми остави друг избор.

— Добре тогава. — Мейуедър погледна часовника си. — Разпитът приключи. Часът е 5:35. Записът не беше прекъсван. Присъства капитан Бъд Хали.

Той изключи касетофона и потърка очи.

— Това е всичко, сержант. Ще изпратя доклада на полицаите от отдел „Обири и убийства“. Те ще насрочат явяването ви пред Комисията по балистика. Не се тревожете. Комисията задължително разследва всеки случай на употреба на огнестрелно оръжие.