Стивън Канел - Непокорният

Шейн разбра защо Санди го бе помолила да вземе сина й. „Направи каквото трябва — бе казала тя. — Той се нуждае от авторитетна, мъжествена личност. Трябва да разбере накъде води пътят, по който е тръгнал.“

— Чуч, ти и аз трябва да живеем заедно един месец. Нека се опитаме да не си лазим по нервите. А сега, вземи си нещата и да те водя на училище.

— Няма да ходя на училище. Напуснах. Къде е телевизорът? Не можах да го намеря. Що за кретен си да нямаш телевизор?

Шейн не отговори. Излезе от кухнята и отиде в стаята за гости. Къщата се намираше до един от каналите във Венис, Калифорния, и слънцето беше позлатило спокойните води. Часът беше седем и десет. Ако побързаше и движението не е много натоварено, до осем и петнайсет можеше да закара Чуч в училище Харвард Уестлейк.

Шейн грабна чантата му и видя, че в страничния джоб има трева. Той извади пакетчето и го огледа. Две унции марихуана. Занесе чантата в кухнята. Чуч стоеше, скръстил ръце на гърдите си и гледаше през задната врата. Престори се, че не вижда как Шейн изсипа съдържанието на пликчето в мивката. Но после осъзна какво става, хукна към Шейн и посегна към пликчето.

— Хей, какво правиш с балата ми, човече?

Шейн го сграбчи за яката, завъртя го и го прикова в хладилника.

— Слушай внимателно и запомни! Правило номер едно. Няма да пушиш марихуана в къщата ми. Нито днес, нито когато и да било.

— Тревата беше страхотна, човече.

— И ще говориш прилично.

— Да ти го начукам.

Двамата бяха доближили лица. Шейн беше на път да изгуби контрол. Той пое дълбоко въздух, за да се успокои, пусна Чуч и отстъпи назад.

— Не знам как се оправяш с марихуаната в училище, но тук няма да ти се размине.

— Не искам да стоя тук. Отивам си — тихо каза Чуч.

— Добре, ето какво ще се споразумеем… Първо, употребиш ли наркотик в тази къща, ще те ступам. Второ, ще правиш каквото кажа. Трето, няма да се държиш като уличен гамен. Четвърто, ще си пишеш сам домашните. Ако живееш според тези четири правила, в замяна ще получиш стая и храна, приятелството и уважението ми. Сделката е справедлива. Няма да те излъжа.

— Сякаш ми пука на оная работа.

— И няма да говориш мръсотии.

— Мислиш, че ще стоя в този концлагер?

— Избягаш ли, ще пратя ченгетата да те търсят. Ще те намерят и ще отидеш в ареста за непълнолетни престъпници и после в изправително училище. Там няма да се притесняваш за някакъв скапаняк с папийонка, който преподава химия в частно училище. Ще си с най-големите непълнолетни престъпници в района.

Двамата се втренчиха един в друг. Макар да беше уморен и ядосан, Шейн трябваше да признае, че с Чуч Сандовал не се бяха отнасяли добре. Санди явно бе взела ужасни решения за сина си. Чуч беше изпълнен с гняв и омраза и търсеше място, където да стовари своята безнадеждност и враждебност. Хубавото беше, че не хленчеше. Самосъжаляваше се, но не беше страхливец. Всъщност, дълбоко в душата си, Шейн бе започнал да го уважава.

— Няма да ходя в онова училище — заяви момчето. — Нямам приятели там. Не ми харесва.

— Това е едно от най-добрите частни училища в Калифорния. Нима ще зарежеш такъв шанс? Защо? За да се мотаеш с шайка улични хулигани?

— Те са ми братя. Като мен са.

— На тях не им пука за теб, Чуч.

— А на теб? Или на Санди? Не съм за продан, задник. Не можеш да ме купиш с дрехи, училище или с тази твоя кофти сделка. Ти не притежаваш онова, от което се нуждая, господин Полицай.

— Сложи си обувки. Къде са? И си смени тениската.

Чуч изсумтя, но не помръдна. Шейн отиде в стаята за гости, намери тениска и маратонките на Чуч, върна се в кухнята и му ги подаде.

— Хайде, да вървим… Сложи си ги или поеми последиците.

Чуч смени тениската и нахлузи маратонките, без да си прави труда да ги завърже. Излезе през задната врата, като нагло блъсна с рамо Шейн, докато минаваше покрай него.

Шейн го последва и се приближи до служебния плимут.

— Няма да отида на училище с това нещо — заяви Чуч, гледайки с отвращение колата.

Шейн отвори вратата, блъсна Чуч вътре, извади белезници и ги сложи на ръцете му.

— Какво правиш, човече? Защо?

— Отиването на училище с полицейска кола и с белезници ще се отрази добре на репутацията ти. Цяла седмица ще се мъчиш да се отървеш от кучките.

Шейн видя, че момчето леко се усмихна.

В 7:45 Шейн най-после малко се отпусна. Движението по шосе 405 беше необичайно спокойно. Пътуването до училището продължи само четирийсет и пет минути. Чуч мълча през цялото време. Той бе извадил уокмена си и слушаше музика.