Стивън Канел - Непокорният

— Ще смятам, че вие сте отговорни за това.

— Всичко хубаво — рече Дръкър и докосна козирката на фуражката си. — Твоята дума срещу нашата. Приятен ден, задник.

Двамата се обърнаха и тръгнаха. Стъпките им отекнаха по бетона. Чу се включване на двигател и блеснаха фарове. След миг автомобилът профуча край него.

Шейн остана сам в гаража и изведнъж потрепери от страх. После се обърна и продължи да търси колата си. Намери я в дъното на паркинга, на най-долния етаж. Щом я съзря, разбра, че нещо не е наред. Колата беше по-ниска от обикновено. Шейн коленичи и видя, че четирите гуми са разрязани с нож.

— По дяволите — изруга той. После се сети за Чуч и се запита дали ще се прибере навреме вкъщи, за да го закара на училище.

Шейн се прибра вкъщи малко след седем, с лъскава, черно-бяла, детективска кола. Паркира в алеята и влезе през задната врата. Чуч беше заврял глава в хладилника. Момчето се стресна и скрито го погледна.

— Тук цари пълна скръб, по дяволите. Нямаш ли нищо за ядене?

Чуч беше облечен в широки джинси, смъкнати толкова ниско, че се показваха пет сантиметра от червените му боксерки и тениска с надпис „ИЗЯЖ МЕ“.

— В бюфета има само рула с ягодов крем — каза Шейн и забърза към спалнята си, за да не види Чуч изпръсканите му с кръв крака.

Мебелите в къщата бяха разнообразни, останали от любовните му афери. Нищо не си пасваше. Всеки път, когато Шейн и поредната му приятелка отиваха да купуват мебели, в него се проявяваше някакъв цинизъм. Питаше се кое ново легло или кресло ще отива на обзавеждането му, след като връзката приключи. Резултатът беше потискаща смесица от цветове и стилове.

Шейн съблече изпръсканите си с кръв дрехи, влезе под горещия душ и започна да търка краката си толкова силно, че се уплаши да не ги разрани. Застана под струята, като безуспешно се опитваше да пречисти душата си. Накрая излезе от душа, уви се в хавлия и се вторачи в замъгленото огледало. Лицето му беше с мъжествени черти. Около очите имаше тъмни кръгове от недоспиване. Черните му коси висяха на челото. Шейн дълго гледа отражението си и се питаше дали изглежда различен, както се чувстваше. Той беше на трийсет и седем години и за пръв път бе убил човек. Докато пътуваше към дома си, тази промяна бе започнала да му тежи. Налегна го депресия, която според учебниците по психология представляваше самоомраза и го потискаше. Шейн отмести поглед от огледалото и си сложи панталон, бяла риза, розова вратовръзка, син пуловер, чорапи и обувки. Закачи резервния си пистолет на колана, грабна пейджъра, полицейската си значка и белезниците и отиде във всекидневната, където Кели Дъската хъркаше на дивана.

Шейн разтърси за рамото русокосия двайсет и осем годишен майстор на сърфове. Брайън се бе оказал изненадващо добър приятел. През двете години, откакто се бе преместил да живее до Шейн и бе започнал да прави сърфове в гаража си, двамата бяха приятно изненадани от странното си приятелство.

— Върнах се, Брайън. Благодаря.

Кели се прозя и се обърна с гръб.

Шейн се усмихна и тръгна към кухнята. Чуч седеше до малката дървена маса и гризеше руло, заел пренебрежителна поза. Едната му ръка беше пъхната дълбоко в джоба, а босите му крака бяха на масата.

— Е, колко ти плаща оная евтина курва? — неочаквано попита Чуч.

На Шейн му стана неприятно, че хлапето говори така за майка си.

— Нищо не ми плаща.

— Тогава каква е сделката? Ще ти пусне безплатно?

— Не спя с майка ти, Чуч. Имам причини. А сега, махни краката си от масата, защото ще ям там.

Шейн плесна краката му и ги събори от масата. Чуч скочи от стола, като кипеше от яд.

— Не ме докосвай, да ти го начукам — рече той и сви ръка в юмрук.

— Хайде, удари ме — тихо каза Шейн, — но първо ми кажи къде искаш да изпратя трупа ти.

— Ще посегнеш на петнайсетгодишно момче?

— Хей, синко, виждал съм петнайсетгодишни момчета, които слагат бомби в таксита и стрелят по патрулни коли. Да бъдеш на петнайсет години не означава, че може да правиш каквото искаш.

Чуч отпусна пръсти и дълго стоя неподвижно.

— Брей, мисля, че започваме да общуваме — иронично подхвърли Шейн, приближи се до бюфета и извади руло с ягодов крем. — Снощи написа ли си домашните?

Всъщност Шейн не знаеше какво да каже на враждебно настроения младеж, който го гледаше с искрящи от гняв очи. Чуч беше висок метър и осемдесет, почти колкото Шейн, красив като Санди.

— Не пиша домашни. Карам кучките да ми ги пишат.