Стивън Канел - Непокорният

— Мислех, че знаеш — каза Димарко, прекъсвайки мислите му. — Възложили са й случая ти.

— Не говориш сериозно — изпъшка Шейн.

— Напротив. Не успееш ли първия път, опитай пак. Алекса ти беше хвърлила око. Може би трябваше да й бутнеш.

— Нямаше да има значение. Тя и без това ме ненавижда.

— Не е хубаво, че са прескочили Комисията по балистика и са предали случая ти направо на Комисията по правата. Това показва, че Отделът ти е обявил война.

— Защо? Барбара Молар ми е свидетел. Тя ще разкаже какво се случи.

— Обадих се на неколцина души от стария ми екип в Паркър Сентър. Говорело се, че в дъното е кметът Криспин. Той иска топките ти като трофей във витрината си.

— Защо?

— Нека да изкажа предположение… — Димарко пресуши бирата си. — Защото си пречукал телохранителя му.

— Трябва да ми помогнеш, Дий. И да ме измъкнеш.

— Бих искал, Шейн. Но, откровено казано, не бих издържал отново на онази надпревара. Алекса Хамилтън е непреклонна кучка. Заставал съм пред нея петнайсет-двайсет пъти и съм загубил повечето дела. Това ми говори, че някъде има голяма политическа отплата. Може би пагони на лейтенант и прехвърляне в нещо привлекателно като отдел „Организирана престъпност“ или „Специални разследвания“. Мейуедър може да се погрижи за нея, без да му мигне окото.

— Искаш да кажеш, че с мен е свършено, още преди да са ме изслушали?

— Виж какво… Познаваш ли Рагланд Уитман? Той е добър защитник. По-умен е от мен. Аз действах грубо и арогантно, а Рагланд е дипломатичен и играе играта. В Паркър Сентър го харесват. Ако бях на твое място, щях да се обърна към него. Помоли го да сключи сделка с тях. Предполагам, че ще ти издейства шестмесечно отстраняване от работа без заплата.

— Защото съм се защитил от онзи откачен негодник? Що за сделка е това?

— Застрелял си Рей Молар. Лош ход, но имаш свидетел, който, да се надяваме, ще подкрепи показанията ти. Куршумът на Рей е намерен в стената. Това доказва, че той е стрелял пръв. Пък и в досието на Рей е отбелязано, че много пъти е бил жена си. Всичко това е добре. Лошото е, че шибаният кмет на Лос Анджелис се е заел с теб. Бруър го слуша и изпълнява желанията му. Заплетените правила за „неправомерна употреба на сила“ може да се обърнат срещу теб. Шансът ти е да провериш дали Рагланд може да дръпне конците и да те отърве.

— А ти няма ли да ми помогнеш? Хайде, Дий, ти вече не си в Отдела. Не могат да те заплашат, нито да ти отнемат пенсията. Какъв е проблемът?

— Бих го направил, ако можех, човече. Но не мога. Вече нямам стомах за такива неща. Отида ли там, червата ми започват да се обръщат. Не съм добре с жлъчката. Лигавицата на стомаха ми прилича на мексиканско шосе. Отиди да говориш с Рагланд. Накарай го да преговаря с тях.

Шейн стана и даде на Димарко изпитата до половината бира.

— Добре. Съжалявам, че отнех от времето ти — каза той, обърна се и тръгна.

— Хей, Скъли — извика Димарко. — Каквото и да правиш, не се подлагай на детектора на лъжата. Мисля, че детекторът в Отдела за вътрешни разследвания е подправен. Използват го, за да изтръгват самопризнания.

— Добре — отговори Шейн. — Благодаря за предупреждението.

Шейн изкара колата си от паркинга и подкара обратно по Коуст Хайуей. Когато се насочи към магистрала Санта Моника, чу вой на сирена и видя черно-бял полицейски автомобил със запалени фарове. Шейн караше същата кола, затова се учуди, че му правят знак да спре като на обикновен гражданин. Той отби и слезе.

До него се приближи младо, униформено ченге.

— Какво има, полицай?

— Ти ли си сержант Скъли?

— Да.

— Аз съм Джо Чърч. Свързаха се с мен и ми казаха, че веднага трябва да отидеш в Паркър Сентър. Предавателят ти явно е изключен.

— Приготвили ли са вече бесилката?

— Моля? — с безизразно лице попита Чърч, но в гласа му прозвуча неприязън.

— Защо? Какво искат?

— Шефът Бруър иска да те види незабавно — нервно отговори Чърч.

— Ядосах ли те с нещо?

— Ще ме последваш ли?

— Сам ще се оправя. Страхуваш се да не се загубя ли?

— Защо не изчакаш да обърна? Ще пусна светлините и сирената. Така ще стигнем по-бързо.

— Имаш сирена? Страхотно. Изгарям от нетърпение да я чуя.

Шейн се качи в колата и зачака Джо Чърч да обърне. Ченгето пусна сирената и потегли. Шейн го последва.

Двете полицейски коли се стрелнаха по магистрала Санта Моника, отправяйки се към центъра на Лос Анджелис и Главно управление на полицията.