Стивън Канел - Непокорният

На пътя имаше задръстване, защото някой умник бе позволил да снимат филм с Арнолд Шварценегер. Снимачният екип бе паркирал фургоните си и бе барикадирал движението в радиус от десет пресечки в града. Шейн не можеше да повярва, че някой тъпанар от градската управа е подписал разрешение за снимане на филм в центъра на Лос Анджелис. Наложи се полицаят Чърч да слиза два пъти, за да разговаря с охраната да ги пусне да минат.

След като се разправяха четирийсет минути, те най-после спряха на паркинга до Паркър Сентър. Шейн слезе от колата и Джо Чърч веднага се приближи до него.

— Проклет филм. Все едно е обявено военно положение в целия град — изръмжа Чърч, поглеждайки хеликоптера, който кръжеше ниско една пряка по-нататък.

От вратата висеше оператор, завързан с въжета. Изведнъж хеликоптерът рязко смени посоката и пое след кола, която препускаше по Мейн стрийт след мотоциклет. Арнолд Шварценегер риташе задници.

— Да вървим — рече Чърч и хвана Шейн за лакътя.

— Мога да ходя сам. Дори до тоалетната. Без помощта на мама.

— Не се заяждай, Скъли. Имам заповеди.

Шейн реши да не прекалява, но дръпна ръката си и тръгна след него.

За втори път през последните четири часа той се озова на деветия етаж на Стъклената къща. Двамата слязоха от асансьора и тръгнаха по зеления мокет. Стигнаха до едра жена, която седеше зад огромно бюро от орехово дърво пред кабинета на шефа на полицията Бруър.

Чърч смени физиономията си. Вече не беше строг офицер, а усмихнат подмазвач.

— Полицай Чърч — лигаво каза той. — Шефът Бруър ме повика специално за тази задача. Водя сержант Скъли.

— Благодаря, полицай — рече едрата жена. Името на табелката на бюрото й беше КАРЛА МИЛЪР. — Седнете, сержант.

Тя посочи стол на Шейн, а Джо Чърч застана като пазач на вратата.

— Господи, Чърч — изръмжа Шейн. — Не съм Клайд Бароу 2 2 Клайд Бароу (1900 — 1934) и Бони Паркър, бандити от Тексас, които в началото на трийсетте години извършват поредица от обири на банки и бензиностанции в американския югозапад. — Б.пр. . Няма да избягам. Отпусни се.

Карла Милър кимна на Чърч.

Той се усмихна раболепно, затътри крака и излезе.

Карла се обади на шефа Бруър, тихо каза нещо и затвори.

Шейн чака трийсет минути, наблюдавайки колко умело Карла Милър отклонява молбите на различни хора за среща с шефа на полицията. Тя беше непреклонна и компетентна и бързо решаваше проблемите. Карла не погледна Шейн нито веднъж. Някъде далеч навън се чуваше бръмченето на хеликоптера, който обикаляше над улиците на Лос Анджелис.

Вътрешният телефон иззвъня. Карла вдигна слушалката, заслуша се и погледна Шейн.

— Може да влезете.

Той стана и влезе в кабинета на Бруър. Първото, което го порази, беше, че хеликоптерът сякаш е вътре. Помещението имаше огромна, остъклена стена. Виждаше се всичко от Мейн стрийт до финансовия център на града. Хеликоптерът бръмчеше само на четири-пет метра от прозореца на шефа на полицията. Ефектът беше странен и стъписващ.

Бруър стоеше с гръб към Шейн и гледаше хеликоптера и снимачния екип на улицата. Шумът беше оглушителен. Лицето на пилота се виждаше ясно. Операторът продължаваше да виси на въжетата и да снима. На Шейн му хрумна, че през цялото време, докато е чакал пред кабинета, Бруър е гледал как снимат проклетия филм.

После се обърна — той държеше бинокъл. Остави го на бюрото и направи знак на Шейн да се приближи.

— Искали сте да ме видите, сър.

Бръмченето на хеликоптера заглуши гласа на Шейн. Някъде дълбоко в душата си той предчувстваше, че ще му кажат нещо неприятно. Шефът викаше сержантите само по две причини и Шейн беше убеден, че няма да му връчи медал за заслуги.

Хеликоптерът рязко смени посоката и отлетя. Настъпи благодатна тишина.

— Сержант Скъли, били сте много зает сутринта — каза Бруър. Той беше пълен и набит, четирийсет и пет годишен, червенокос, с румени страни. Костюмът беше старателно скроен така, че да прикрива корема му. Напоследък бе започнал да носи очила без рамки, които придаваха нюанс на строгост на инак безличното му лице.

— Да, сър. Бях много зает — отговори Шейн, опитвайки се да разбере накъде бие Бруър.

— Филми. Господи, каква техника използват. Блокирали са четири улици. Имат три хеликоптера. С единия снимат. Един господ знае за какво са им другите два. Позволихме им да вземат и един полицейски.

— Много щедро от ваша страна, шефе. Убеден съм, че са ви много благодарни.

— Филмът се казва „Сребро и олово“. Шварценегер играе ченге, което осуетява обир на бронирана кола. Но се оказва, че обирът е само заблуда, за да отвлече вниманието на полицията от опит за покушение над президента. Арнолд ми подари екземпляр от сценария, подписан от него — похвали се Бруър.