Стивън Канел - Непокорният

Бруър обърна гръб на Шейн и отново се вторачи през прозореца.

Шейн се поколеба. Искаше му се да продължи да го убеждава, но беше очевидно, че шефът няма намерение да разговаря повече с него. Той се обърна и излезе от кабинета.

В чакалнята седеше Алекса Хамилтън. Когато го видя, стана. Тя беше на около трийсет и шест-седем години. Красивото й лице излъчваше жестокост. Косите й бяха гарвановочерни, скулите — високи, а полегатите очи й придаваха екзотичен вид, който според Шейн не подхождаше на сериозния й, непреклонен характер. Тялото й беше слабо и стегнато. Явно, редовно посещаваше фитнес център. Хубостта й обаче се помрачаваше от маниакалното желание да успява на всяка цена, което я правеше сексуално непривлекателна за Шейн. Той виждаше в нея новото поколение кариеристи в полицията на Лос Анджелис. Алекса Хамилтън бързо се придвижваше нагоре в йерархията, съсипвайки всеки по пътя си.

— Пак се срещаме — каза тя, като повдигна вежди и се усмихна мрачно.

— Това не е среща, а засада.

— Наречи го както искаш. Готова съм. Обикновено не се налага да правя два опита срещу незначителна мишена.

— Ще се опитам да те затрудня. — Шейн погледна папката в ръката й и попита: — Това ли е досието ми? Запечатаната информация за мен, изглежда, обикаля града. Ще прочета ли поверителните данни във вестниците или ще бъдат публикувани само в бюлетина на Отдела?

— Не чета засекретени архиви, Скъли. Не е необходимо да мамя, за да те смажа.

— Щом казваш.

Той се запъти към коридора, когато тя подаде глава на вратата и извика:

— Хей, Скъли.

Шейн се обърна и я погледна.

— Аз не съм застреляла Рей Молар. Ти го направи. Ако продължаваш да убиваш бившите си партньори, ще ти се стъжни.

— Ще запомня тази тъпотия.

Той гневно натисна копчето на асансьора. За щастие, вратите се отвориха веднага и Шейн се качи, доволен, че се е скрил от погледа й.

Шейн взе колата си от сервиза, където й бяха сложили нови гуми. В три и половина отиде в училище Харвард Уестлейк, за да прибере Чуч. Той чака на дълга опашка от британски и немски автомобили, карани от майки, които живеят на Бевърли Хилс. Най-после се приближи до тротоара, където учениците чакаха да ги вземат, но Чуч не беше там. Момчето седеше само настрана и слушаше уокмена си. Шейн натисна клаксона, за да привлече вниманието му. Чуч взе чантата си и бавно тръгна към колата.

Докато сядаше на предната седалка, към тях се приближи висок, слаб като тръстика мъж с тънки устни, къдрави коси и очила с черни рамки.

— Господин Сандовал, аз съм Брад Текери, преподавател по латински и заместник-директор по приема на ученици в училището.

— Аз не съм баща му — отговори Шейн.

— О, ами… съжалявам. Назначиха ме преди два месеца и още не мога да запомня всички имена и физиономии. Ще говорите ли днес с родителите на Чуч?

— Какво искате, господин Текери?

— Трябва незабавно да насрочим родителска среща. Чуч има сериозни проблеми, с които трябва да се занимаем ad sommum bonum. — Той видя озадаченото изражение на Шейн и преведе: — За доброто на всички.

Шейн погледна Чуч, който сякаш не чуваше нищо. Клатеше глава в ритъм с алтернативния рок, леещ се с високи децибели от слушалките на уокмена му.

— Ще се обадя на майка му. Благодаря.

Родителите отзад започнаха нетърпеливо да натискат клаксоните. Шейн включи на скорост и потегли.

Той мълча известно време, сетне каза:

— Хей, Чуч, искаш ли да махнеш за малко слушалките? Трябва да поговорим.

Хлапето не му обърна внимание и продължи да клати глава в такт с музиката.

Шейн протегна ръка и дръпна слушалките.

Чуч се обърна и гневно се вторачи в него.

— Какво има?

— Искат да свикват родителска среща.

— Чух. Текери е гадняр. На кого му пука? Надявам се, че ще ме изритат.

— Какво ще обсъждат? Трябва да се обадя на майка ти.

— Какво ще обсъждат ли? Искат да ме обвинят, че съм продавал наркотици в училище.

— Вярно ли е?

Чуч не отговори, само сви рамене.

— Няма ли да ми кажеш?

— Ти си шибано ченге. Няма ли първо да ми намериш адвокат и да ми прочетеш правата?

Шейн отби от магистралата, спря и се обърна към момчето.

— Виж какво, Чуч, не съм ченге, когато става въпрос за теб. Аз съм ти… — Шейн не можа да измисли подходяща дума.

— Какъв? — предизвикателно попита Чуч. — Шибан настойник? Детегледач? Духовен наставник? Какъв си ми?

— Приятел.

— Не си ми приятел. Аз нямам приятели. Нито един.