Стивън Канел - Непокорният

— За съжаление, ние не можем да направим нищо. Но ти трябва да се обадиш и да уредиш нещо. Както Текери се изрази, „за доброто на всички“. И нека да ти кажа, че като поредният платен наивник за месеца, няма да отида на родителската среща.

— Хайде, Шейн, положението сигурно не е толкова лошо.

— Санди, в момента имам големи неприятности. Може да ме уволнят, дори районният прокурор да ми предяви обвинение.

— Но…

— Не. Слушай. Не мога да се справя с този проблем. Не знаех в какво се забърквам, когато взех Чуч.

— Той не е толкова лош. Само устата му е голяма. Трябва да бъдеш търпелив с него.

— Сигурна ли си? Защото аз мисля, че Чуч е едно много объркано и сърдито хлапе. Смятам, че се е отправил към съда за непълнолетни престъпници. Трябва да му обръщаш повече внимание, Санди. Подхвърляш го насам-натам като горещ картоф. Никой не му дава онова, от което се нуждае.

— И ти ли? — мрачно попита тя. — Нали ми каза, че си готов да инвестираш в нещо с дългосрочни дивиденти?

— Какво пихме тогава, по дяволите?

— Виж, Шейн, разбирам те. За съжаление, в момента работя в Агенцията за борба с наркотиците. Затънала съм до гуша в нещо опасно. Ужилване, което ще се извърши след няколко дни. Може да свърша в контейнер на дъното на канала Каталина. Не мога да взема Чуч и да рискувам той да пострада. Не мога да отклоня енергията и вниманието си от ужилването. Ти каза, че ще вземеш Чуч. Обеща. Иначе нямаше да го оставя при теб.

— Добре, Санди. Ще направя каквото мога. Но искаш ли да знаеш нещо…

— Не и ако ще бъде конско евангелие.

— Става дума за избор. Момчето има душевни терзания. Насочил се е към самоунищожение и сърцето ми се къса, като го гледам. Но аз имам огромен проблем. Застрелях бившия си партньор.

— Ти ли си бил? Гледах по новините. Рей беше гадно копеле. Заслужаваше да умре.

— Не, не е така. Но ако нещата се развиват както досега, и аз няма да имам време за Чуч. Затова, помисли какво да направиш. Обади се на онзи скапаняк Текери и го разкарай…

— Добре, добре. Ще му се обадя. Трябва да тръгвам. Дочуване.

Санди затвори.

Шейн се прегърби на ръждясалия градински стол и чу, че някой се прокашля. Обърна се и видя, че Чуч е излязъл през страничната врата и седи на един от другите метални столове.

— Е, тя сигурно има много по-важна работа — каза хлапето. — Искаш ли да ти свия една цигара? Страхотна ямайска ганджа.

Шейн не бе пушил марихуана, откакто служеше във Военноморската флота. Беше толкова напрегнат и уморен, че се тревожеше за психиката си.

— Добре, свий ми една цигара.

— Сериозно? А правило номер едно? Никакво пушене на трева в къщата ти?

— Трябва да направя нещо, за да се освободя от напрежението. Правило номер едно временно е отменено.

Чуч сви цигара и му я даде. Шейн я взе и се запита какъв пример ще даде, ако пуши марихуана пред Чуч, или по-лошо, ако се дрогират заедно. Но после се замисли за събитията от деня, като се започне с убийството на Рей Молар в 2:30 сутринта и се свърши с катастрофалната среща с Бруър. Някак, в светлината на всичко това, пушенето на марихуана със сърдито, петнайсетгодишно момче съвсем не изглеждаше важно.

— Майната му — каза Шейн, запали цигарата, вдъхна дълбоко и я даде на Чуч.

Двамата седяха в малкия заден двор, пушеха и се опитваха да решат различните си, но еднакво съкрушителни проблеми.

Скъпи татко,

Господи, колко искам да си тук, да седим и да разговаряме като едно време. Този път наистина здравата съм загазил, татко. Накъдето и да се обърна, пред мен се изправят нови, ужасяващи проблеми.

Откъде да започна?

Предполагам, че засега погребението на Рей е най-голямата въпросителна. Сбогуването ще бъде тържествено — почетна стража, речи и черни ленти. Днес получихме инструкция да присъстват всички полицаи, които не са на работа. Ще има траурно шествие, водено от двеста моторизирани ченгета, следвани от сто патрулни коли. Проклетият парад ще започне от игрището на Академията и ще мине по хълмовете, надолу към гробището Форест Лоун. Разбира се, ще бъде отразявано от медиите.

От една страна, искам да отида. Чувствам се ужасно и ако присъствам на погребението, може да ми мине. Но от друга страна — страхувам се до смърт. Ще бъдат повечето от колегите ми и всички ще оплакват Рей Молар, „полицаят на полицаите“, два пъти награден с медал за храброст.

Проблемът, разбира се, е, че аз съм тъпакът, който го застреля.