Стивън Канел - Непокорният

— Истината е, че се уплаших.

— Не мога да те обвиня. Беше като в холивудски филм. Шефът на полицията Бруър изнесе реч. Каза, че Рей бил пример за всеотдайност към обществото и честта на полицая. Кметът Криспин говори за човечността му. Рей вдигнал високо летвата на полицейската професия. Имаше двайсет и един салюта. Дадоха ми знамето от ковчега му. Над гробището кръжаха хеликоптери. Цяла полицейска част.

— Изненадан съм, че Шварценегер е дал хеликоптера си.

— Моля?

— Нищо. — Шейн не искаше да разговаря на тази тема.

— Все едно. Рей е погребан. Голяма церемония, много новинарски екипи и крокодилски сълзи. Господи, няма да повярваш каква шумотевица беше.

Шейн й наля вино. Тя отпи малка глътка и се вторачи в океана, който се намираше на стотина метра. Ветрецът разроши съвършено сресаните й руси коси. Барбара, изглежда, бе намислила нещо. Шейн търпеливо чакаше. Най-сетне тя се обърна към него. На устните й трептеше лека усмивка.

— Странно е, че седим тук след всичките тези години, нали? Един господ знае защо реших да се омъжа за Рей, Шейн. Цял ден се опитвам да разбера как съм разсъждавала тогава. За мен ти винаги си бил единственият.

— Не е необходимо да обясняваш — каза той, като се размърда неспокойно от проницателния й поглед.

— Ти беше мъжът, който търсех, но Рей ми каза, че ти си пребил онова хлапе. Разказа ми ужасни неща за теб и аз… се обърках. Едва след като се оженихме, една вечер се напи и призна, че той го е извършил, а ти си поел вината, за да не го изритат от работа. Мислеше, че си странен. Рече: „Скъли е шибан тъпак“.

— Всичко беше отдавна. Забрави го.

Самоуважението му постепенно намаляваше, променяше позицията му и заплашваше душевното му равновесие. Струваше му се погрешно да обсъждат тези неща в деня на погребението на Рей. И да изпитва сексуално желание към вдовицата му. Барбара продължи да говори. Явно бързаше да се разтовари от болезнените спомени.

— Тогава, когато ти казах да не ми се обаждаш повече, плаках цяла нощ. Мислех, че ти си виновният и отделът те разследва. Отначало Рей беше мил и нежен. Беше трогателно, че този огромен, грубоват мъж е способен да проявява нежност. Търсех нещо, но не знаех какво. Години наред той ме ухажваше, непрекъснато ми се обаждаше и ми правеше подаръци. Кариерата ми с танцуването не вървеше и помислих… — Тя отчаяно поклати глава. — Каква грешка, а?

— Не е необходимо да ми обясняваш, Барбара. Моля те. Разбирам.

— Искам да говоря, Шейн. Нуждая се от това. Знам, че денят е неподходящ, но през единайсетте години на брака ни намразих Рей и започнах да се презирам, че съм се забъркала с него. Той пиеше, лъжеше и понякога по цели седмици не се прибираше. Преди няколко години започна и да ме бие. Накрая се страхувах от него толкова много, че днес с огромно облекчение гледах как спускат в земята ковчега с тялото му. Сякаш гробът беше вратата към бъдещето ми. — Барбара пое дълбоко въздух. — Ако това ти се струва коравосърдечно, съжалявам, но такива са чувствата ми.

Шейн дълго я гледа. Той знаеше, че очите й зад тъмните очила са красиви и сини, като цвета на близкия океан. Тя имаше прелъстително тяло и изваяни черти. Навремето Шейн усещаше как мъжете я разсъбличат с погледи. Но освен физическа красота Барбара имаше и богата душевност. Шейн още я желаеше отчаяно. Искаше да я прегръща и люби, но това го караше да се чувства принизен. Нещо повече — той съзнаваше, че тя иска прошка, кани го да опита отново и му се предлага.

— Барбара, мисля, че каквото и да се случи с нас, би трябвало да почака.

— Знам, знам. Само… си мислех какво би било, ако нещата бяха различни.

Шейн седеше и я гледаше. Страхуваше се да признае колко пъти бе лежал буден и бе мислил за същото. И двамата бяха виновни. Заради гордостта и гнева му, те безразсъдно бяха прахосали всичко. Сега евентуалната им бъдеща връзка беше обречена. Споменът за Рей винаги щеше да ги разделя.

— Каза, че си имала новина — рече Шейн, сменяйки темата.

— Получих разпечатката от телефонната компания. Там е номерът, от който се е обадила онази жена.

— Добре. Дай да видя.

Барбара му даде лист хартия и той се намръщи.

— Адресът е във Венис.

— Знам.

— Защо някой ще изпраща важна пратка по пощата, където може да се загуби, вместо да дойде посред нощ и незабелязано да я пусне в пощенската ти кутия?

— Не знам. Няма логика.

Шейн извади мобилния си телефон и набра номера.

— Прекъснат е — каза той, след като чу записаното съобщение. — Когато даде показания, спомена ли пред полицаите за жената, която се е обадила за видеокасетата?