Стивън Канел - Непокорният

— Да, казах им всичко. Обясних, че Рей е стрелял пръв, а ти го уби при самоотбрана — със странна усмивка добави тя.

Шейн се замисли.

— Трябва да огледаме къщата ти.

— Там няма нищо. Ченгетата от отдел „Обири и убийства“ вече направиха оглед.

— Искам да огледам. Може да са пропуснали нещо. Мисля, че става дума за видеокасетата, за която е споменала жената. Да се откажем ли от обяда и да отидем там сега?

— Ами ако някой наблюдава къщата? Ще ни видят заедно.

— Две трети от персонала имат свободен ден заради погребението на Рей. Съмнявам се дали има достатъчно хора, за да наблюдават къщата ти. Моментът е подходящ. Ако видеокасетата е там, може да я намерим.

Шейн плати и двамата излязоха от ресторанта. Докато минаваха през фоайето, на Шейн му хрумна нещо друго.

— Барбара, знаеш ли номера на клетъчния телефон на Рей?

— Не. Бил само за служебни разговори. Рей ми каза да не го използвам, но мисля, че го записах някъде. Защо?

— Искам да го потърсиш, когато отидем у вас.

— Добре.

Барбара се качи в червения си открит форд „Мустанг“ и потегли. Русите й коси се развяха от вятъра. Служителят на паркинга се вторачи в нея с широко отворени очи. Шейн седна зад волана на колата си и подкара след нея.

Външната врата на къщата беше открехната. Двамата слязоха от колите си и я погледнаха стъписано. Шейн извади пистолета си и даде на Барбара мобилния си телефон.

— Ако до две минути не изляза, обади се на полицията.

Той се качи по стъпалата и видя, че ключалката на вратата е разбита. Част от механизма беше на пода на верандата. Шейн бутна с крак вратата и се вмъкна в къщата. Някъде в задната част се отваряха и затваряха чекмеджета. Той тръгна безшумно натам и стигна до спалнята, където бе убил Рей.

Две униформени ченгета претърсваха дрешниците и гардеробите. Шейн реши да се оттегли. Не искаше да го хванат в къщата, докато Барбара чакаше навън. Той направи крачка назад и дъските на пода изскърцаха. Полицаите се обърнаха и го видяха.

— Защо тършувате в къщата на Рей? — изръмжа Шейн, преминавайки в атака.

Те бяха начинаещи патрулни полицаи. Шейн познаваше единия — Джон Самански, последният пробен партньор на Рей. Той беше твърде нисък за ченге и сигурно не отговаряше на изискванията за ръст метър и седемдесет. Но явно бе компенсирал това с вдигане на тежести. Мускулите изпъкваха под униформената му риза. Шейн не бе виждал другия полицай. И той беше млад, но бе преждевременно оплешивял и имаше продълговато, сипаничаво лице. На табелката му пишеше: Л. АЙЪРС.

— Какво правиш тук, Скъли? — попита Самански. Гласът му беше гърлен и дрезгав.

— Имате ли заповед за обиск? — попита Шейн, без да обръща внимание на въпроса му.

— Покажи му я, Лий — рече Самански.

Айърс извади от джоба си сгънат лист хартия и го размаха под носа на Шейн.

— Ти нямаш право да бъдеш в тази къща.

Шейн не отговори. Обърна се, излезе и махна на Барбара, която затвори клетъчния телефон и влезе в къщата. Не му трябваха повече ченгета.

— Дай й заповедта — каза Шейн.

Лий Айърс даде листа на Барбара.

— Защо претърсвате къщата ми? — попита тя.

— Това не е ваша работа, госпожо — отговори Самански.

— Вие сте патрулни полицаи — рече Шейн. — Само детективите имат право да получават заповед за обиск и да ровят в чекмеджетата. Не трябва ли да обикаляте улиците и да раздавате глоби за неправилно паркиране?

— Ти си задникът, който се е отправил към отдел „Улично движение“. Имаме заповед директно от най-горния етаж на Стъклената къща. Ако имаш проблем с това, обърни се към отговорника за заповедите за обиск в Паркър Сентър.

Шейн взе заповедта от ръцете на Барбара и я прочете. Беше подписана от съдията Хосе Ернандес, известен сред полицаите като „Папиемашето“. Той винаги даваше каквото му поискаха — призовки, заповеди за арест и за подслушване. Ченгетата попълваха формулярите и Ернандес ги подписваше. Обвиняемите го наричаха „Машината на времето“, защото издаваше максимални присъди. Съдията беше съюзник на кмета Криспин.

Шейн върна заповедта на Барбара и попита:

— Свършихте ли, момчета?

— Да, претърсихме цялата къща — отговори Айърс. — Трябва да почистите зад мебелите, госпожо. Там има купища умрели пеперуди.

Двете ченгета излязоха през страничната врата. Бяха паркирали служебната си кола в гаража, за да не привличат внимание с присъствието си.

Лий Айърс изкара колата, а Самански се обърна към Барбара.