Стивън Канел - Непокорният

Началникът на полицията предава случая на Комисията по правата на полицаите, която трябва да започне да заседава до десет дни от датата на това уведомително писмо.

Липсва.

Алекса Хамилтън

Отдел за вътрешни разследвания

Уведомителното писмо винаги се изпращаше на обвинения полицай. По същество представляваше призовка и същевременно оплакване. Там се описваха резултатите от предварителното разследване и решението за подходяща форма на присъда.

Шейн получи писмото, точно преди да отиде да вземе Чуч от училище. С треперещи пръсти разкъса кафявия плик. Той знаеше, че съдържанието ще е неприятно, но новините бяха по-лоши, отколкото очакваше. Разтрепери се от гняв, когато прочете констатациите. Пъхна документа в страничния си джоб и излезе през задната врата. „Да им го начукам — помисли той. — Няма да приема обвиненията и ще се боря.“

Шейн се качи в колата си, потегли нагоре по хълма към Колдуотър. Включи мобилния си телефон, за да се обади на новия си защитник Рагланд Уитман. Шейн бе разговарял с него предишния ден, но Рагланд трябваше да присъства на заседание на Комисията по правата на полицаите. Затова двамата решиха да се срещнат тази вечер в шест.

Шейн набра номера.

Рагланд Уитман беше в почивка пред зала за изслушвания номер три. Отделът за вътрешни разследвания бе наел най-горните три етажа на Брадбъри Билдинг в центъра на Лос Анджелис. Сградата беше красива. Строена в началото на двайсети век тя имаше остъклен вътрешен двор и перила от ковано желязо. В Паркър Сентър вече нямаше място и целият юридически отдел се бе преместил в този архитектурен шедьовър.

— Да — отговори Рагланд с изумително сопранов глас.

— Обажда се Шейн. Току-що получих уведомителното писмо.

— Лошо ли е положението?

— Временно ме отстраняват от работа без заплата. Намекват, че съм застрелял Рей, защото навремето съм ходил с Барбара. Това са пълни глупости.

— Щом я карат така, вероятно Димарко ще се справи по-добре от мен. Той се бори в гладиаторски стил.

— Димарко не иска да поеме случая.

— Променил е решението си. Телефонният ти секретар беше изключен. Димарко се е опитвал да се свърже с теб цял следобед. Не знаеше номера на мобилния ти телефон, затова му го казах. Както вървят нещата, по-добре оставяй включен клетъчния си телефон.

Шейн бе изключил телефонния си секретар и мобилния си телефон, защото се страхуваше, че Барбара ще му се обади. Той не изпитваше желание да се среща с нея и искаше да я държи на разстояние.

— Под ръка ли ти е номерът му? Не съм го взел със себе си.

Рагланд Уитман му го каза и Шейн се обади на представителя на защитата.

— Да? — отговори Димарко.

Разнасяше се мека разновидност на рап. Този път изпълнителят беше Ел Ел Кул Джей.

— Обажда се Шейн.

— Къде беше? Промених решението си. Ще направя още един опит да разбия онази кучка Алекса Хамилтън. Цял ден се мъча да се свържа с теб.

— Без да искам съм изключил клетъчния си телефон. Радвам се, че си размислил. Получих шибаното уведомително писмо. Пълно е с глупости. Те ме прецакват, Дий.

— Ела да се срещнем на плажа колкото е възможно по-скоро.

— Трябва да взема от училище детето на една приятелка. Обещах й. Може ли да го доведа?

— Разбира се. Ще се видим в „Силвър Сърфър“. Това е бар ресторант на плажа, през шест къщи от моята. Става ли след час?

— Добре.

— Хей, Дий… Благодаря. Чувствам се по-добре, като знам, че ти ще се заемеш със случая ми. Искам да се боря с тях. Няма да искам сделка. Ще се съпротивлявам.

— Ще говорим за това, като се видим.

Шейн отиде в Харвард Уестлейк. Брад Текери го чакаше. Той тръгна след Чуч и застана до стъклото от страната на Шейн.

— Майката на Чуч още не ни се е обадила — ядосано каза Текери, като завря глава в лицето на Шейн.

Чуч седна на предната седалка. Престори се, че разговорът не го интересува и се вторачи във футболното игрище.

— Какво искате да направя по въпроса? — троснато попита Шейн.

— Искам да накарате госпожа Сандовал да се свърже с канцеларията ми.

— Казах й го преди два дни.

— Очевидно нито вие, нито тя имате представа за сериозността на положението на Чуч. Става дума за бъдещето му в Харвард Уестлейк.

— Казах на Санди. Не мога да сторя нищо повече.

— Facta non verba — подигравателно рече Текери, сетне преведе. — Действията говорят по-силно от думите.