Стивън Канел - Непокорният

— Чуч, ако наистина си продавал наркотици в училище, имаме голям проблем. Може да отидат в полицията и да подадат обвинения срещу теб.

Чуч се облегна назад. Не беше сигурен какво иска да направи.

— Няма да те арестувам, но трябва да знам какво става, ако искаш да ти помогна.

— Няма да ме арестуваш, а? Къде ли съм чувал това?

— Кажи ми, продаваше ли наркотици?

— Не. Нищо не съм продавал. — Чуч затвори очи. — Може би един-два пъти… дадох назаем марихуана на някого. И после един-два пъти намерих пари в шкафчето си. Не знам откъде се бяха появили.

— По дяволите. — Шейн не знаеше как да реагира. — Здравата ще загазиш, ако го докажат. Някой ще проговори ли?

— Питаш дали слабоумните ми клиенти ще клекнат и ще ме изпеят? Мигновено, да им го начукам. И знаеш ли какво ще стане? Няма да отидат при ченгетата. Училището няма да иска да пишат във вестниците, че там продават наркотици. И тъй като съм мексиканец, вероятно се насират от страх, че някой ще ги обвини в расизъм. Просто ще ми наредят да си тръгна тихо и кротко — нещо, което съм готов да направя.

Шейн го погледна изпитателно.

— Пък и проблемът не е твой — добави Чуч. — Ти си само поредният платен наивник за месеца.

— Да, точно така. — Шейн включи на скорост и се върна на магистралата.

Двамата мълчаха през целия път до Венис.

Шейн паркира колата в гаража и слезе. Чуч грабна чантата си, прегърби рамене и тръгна след него. Влязоха в кухнята и момчето гневно тресна чантата си на плота.

— Занеси я в стаята си и започни да пишеш домашните си — каза Шейн.

— Домашни? Това не е ли малко неуместно?

— Направи го.

Шейн излезе в малкия заден двор, който гледаше към един от каналите на Венис. Студеното априлско утро се бе превърнало в изненадващо приятен калифорнийски следобед.

Венис 3 3 Така се произнася на английски името на град Венеция. — Б.пр. , Калифорния, бе построен по идея на Абът Кини през 1904 година. Желанието му бе да създаде луксозен глад в стила на Венеция, Италия. Той бе проектирал каналите, по които течеше вода от океана. Имаше четири канала, пресечени от поредица бетонни, сводести, венециански мостове. Кини бе добавил и малки пешеходни мостове, бе докарал и гондоли от Италия. В началото на двайсети век градът беше тих и спокоен, но по-късно бе станал свидетел на тежки времена. Каналите още му придаваха провинциален вид, но някога величествените къщи от трийсетте години бяха съборени или разделени на по-малки и на мястото им бяха построени евтини сгради. Архитектурните стилове варираха от следвоенен до модернистичен. Жителите представляваха още по-странна смесица — от млади лекари, които пушеха марихуана, до недоволни пенсионери. По тротоарите се надпреварваха да просят бездарни музиканти и мимове, а четири преки по-нататък се биеха бандити и нищо неподозиращи туристи загиваха заради портфейлите и часовниците си. Насред цялата тази бъркотия живееше и сержант Шейн Скъли. В жилищата край каналите имаше нещо нестандартно и тъжно, което му допадаше. Венис изглеждаше не на място, също като жителите си.

На около километър и половина на юг се намираха населените с млади, напористи професионалисти предградия на Марина дел Рей. Там рекламни агенти и стюардеси се сваляха в претъпкани крайбрежни барове и ресторанти за морски деликатеси. На километър и половина на север беше Санта Моника, населена с нашумели търговци на ценни книжа и холивудски брокери. Между тях се намираше другата Венис, потънала в калта на социалното безразличие. Така, както Венеция, Италия, потъваше в морето.

Шейн Скъли се чувстваше там като у дома си. Венис, Калифорния, го предизвикваше.

Докато наблюдаваше как едно колибри енергично пърха с крилца над спокойния Източен канал, той отвори клетъчния си телефон и се обади на Санди.

Тя отговори след десетото позвъняване и беше задъхана.

— Да. Ало. — Гласът й беше сърдит и нетърпелив.

— В неподходящ момент ли те хващам? — иронично попита Шейн.

— Не мога да говоря сега, Шейн. Връщаш ме от вратата. Закъснявам.

— Тогава ще бъда кратък. Мисля, че ще изхвърлят Чуч от Харвард Уестлейк, защото продавал трева. Някакъв тип на име Текери иска родителска среща с теб. Казах му, че ще ти предам. Това е цялото съобщение. Беше ми приятно, че се чухме.

— Чакай малко. Какво е продавал?

— Трева. Марихуана. Чуч продава наркотици на съучениците си и господин Текери никак не е очарован.

— Ами, какво да направя? Не можем ли да…