Стивън Канел - Непокорният

Барбара кимна. Полицаите нахлуха в стаята и насочиха оръжията си срещу тях. Шейн вдигна ръце. Беретата се залюля на палеца му.

— Аз съм полицай.

Ченгетата не го познаваха и не видяха значка. Единият се втурна към него. Обезоръжи го и го повали на пода до локвата кръв, изтекла от Рей. Жената го държеше на прицел, докато партньорът й му сложи белезници. После двамата грубо го дръпнаха да стане.

— Къде ти е значката? — попита полицайката. На табелката на униформата й бе гравирано името Ш. Райли.

— На тоалетката вкъщи. Спях, когато тя ми се обади за помощ. Живея на около осем километра оттук. Аз съм сержант Шейн Скъли от отдел „Обири и убийства“ в Югозападния район. Серийният ми номер е 50 867.

Те погледнаха окървавените му боси крака, после Рей. Името на табелката на мъжа беше П. Апългейт. Той коленичи и се вгледа отблизо в трупа.

— Мамка му. Това е Стоманения зъб 1 1 Molar (англ.) — кътен зъб. — Б.пр. . Застреляли са лейтенант Молар.

Апългейт включи радиопредавателя си.

— Тук е Рентген 12. Имаме код шест на Шел авеню 2387. Убит е полицай. Трябва ни сержант и съдебен лекар. Уведомете детективите, че сме задържали извършителя. Той твърди, че е сержант Шейн Скъли от отдел „Обири и убийства“ в Югозападния район. — Апългейт се обърна към Шейн. — Я си кажи серийния номер.

— 50 867 — повтори Шейн.

— Записа ли? — попита Апългейт.

Диспечерът отговори веднага.

— Прието, Рентген 12. Подавате шест от Шел авеню и искате съдебен лекар и детектив. Що се отнася до самоличността на заподозрения… Потвърдено е, че номерът принадлежи на сержант Шейн Скъли от Югозападния полицейски район. Адрес: Ийст Чанъл Роуд 143, Венис, Калифорния.

— Прието. Блокираме мястото на престъплението за детективите от отдел „Убийства“ и излизаме. — Апългейт се обърна към Шейн. — Кой е прекият ти шеф?

— Капитан Бъд Хали.

— Знаеш ли номера му за повикване?

— Обади се в управлението. Мога и аз да го сторя, ако ми махнеш белезниците.

— Хей, Скъли, ти вече направи достатъчно. Току-що пречука най-доброто ченге от силите на реда в Лос Анджелис, по дяволите — рече Апългейт, но после отключи белезниците. — Шанън, заведи госпожа Молар в кухнята. Аз ще задържа сержант Скъли във всекидневната.

В случай на насилствена смърт в Лос Анджелис, отдел „Обири и убийства“ определя номер на убийството и разследването се поема от следващия екип на ротационен принцип. Номерирането започва от първи януари и продължава до края на декември. Ако трупът е на мъж, пред съответния номер се изписва „М“, а ако е на жена — „Ж“. В хладното априлско утро лейтенант Реймънд Джордж Молар стана М-417-00.

Екипът от отдел „Убийства“ пристигна малко след 3:30, когато фотографите приключваха със снимките.

И двамата детективи бяха ветерани и бяха уведомени, че застреляният е легендарният лейтенант Реймънд Молар, „Стоманения зъб“. Те стояха в спалнята и гледаха трупа. Лицата им бяха безизразни. Кожата на Рей вече потъмняваше, а във въздуха се носеше смрадта на фекалиите му. Детективите огледаха помещението и записаха първоначалните си наблюдения. Очертаха с тебешир местоположението на трупа и маркираха куршума, който Рей бе изстрелял в рамката на вратата. Оперативните работници извадиха гилзата за балистична експертиза и прибраха деветмилиметровата берета на Шейн като веществено доказателство.

Шейн чакаше във всекидневната заедно с патрулиращия полицай Апългейт. След половин час единият детектив, стар боен кон с квадратна челюст, излезе от спалнята и седна на дивана срещу него. Казваше се Гарсън Уелч. Двамата с Шейн бяха работили заедно по няколко елементарни случая. Единият беше толкова лесен, че го разкриха за по-малко от десет минути и Шейн арестува извършителя на следващата пряка, докато се опитваше да изхвърли в контейнер за боклук оръжието на престъплението. Човекът веднага направи пълни самопризнания. Шейн и Уелч го заведоха в ареста и изпиха няколко бири в бар, посещаван от ченгета и известен като „Клубът на Били“. Между тях нямаше приятелство, но поне се държаха дружески.

— В Паркър Сентър няма да погледнат с добро око на това, Шейн — каза възрастният детектив и потърка широко си чело с голямата си, осеяна със старчески петна ръка.

— Да, Гарсън, имаш право. Трябваше да седя със скръстени ръце и да го оставя да я убие с палката си.

— Успокой се и ме изслушай — продължи Уелч. — Забъркал си се в страхотна каша. Лейтенант Молар беше много близък с някои важни личности. Хора, за които ти и аз само сме чели в „Лос Анджелис Таймс“. В момента им се обаждат какво се е случило. И на мен току-що ми се обадиха. През последните два месеца Молар е бил шофьор и телохранител на кмета Кларк Криспин. Ето защо, към произшествието ще има голям интерес. Ще го разследваме бавно и ще се постараем да направим всичко както трябва.