Стивън Канел - Непокорният

Пръстът му се сви около спусъка. Шейн гледаше като хипнотизиран дулото. Деляха го няколко секунди от смъртта… Почти без да съзнава, той плъзна ръка към глезена си и извади автоматичния, деветмилиметров пистолет.

Шейн се хвърли встрани, когато Рей стреля. Куршумът се заби в рамката на вратата зад него. Реагира инстинктивно, претърколи се, изправи се и стисна с две ръце беретата си.

Рей се обърна, за да стреля отново и Шейн натисна спусъка. Куршумът улучи Реймънд Молар в средата на маймунското чело.

Огромната му глава отхвръкна назад, когато се вторачи в Шейн. Револверът се изплъзна от мускулестата му ръка и тупна на килима. Свинските му очички блеснаха от омраза и изненада. Шейн напразно търсеше нещо човешко в тази животинска свирепост.

После Реймънд Молар колебливо направи крачка назад и седна на ръба на леглото, сякаш да помисли какво да направи. Сърцето му вероятно още биеше, но Шейн знаеше, че бившият му партньор вече е мъртъв. След миг той се строполи по лице на килима…

Шейн погледна Барбара. Тя бе отворила широко уста, вторачена в мъртвия си съпруг. Подпухналите й устни бяха разцепени и кървяха.

— Какво ще правим сега, Шейн? — прошепна тя.

В секундите след отекналите изстрели, в спалнята настъпи гробна тишина. Шейн сякаш чуваше падането на прашинките. После ноздрите му се изпълниха с парливия мирис на кордит, примесен със стипчивата миризма на кръв. Барбара още беше на пода, на десет крачки от трупа на Рей. Шейн се размърда пръв. Той бавно стана. Краката му трепереха. Сетне, препъвайки се, приближи до тоалетката и се подпря на нея. И двамата се опитваха да проумеят не само случилото се, но и това, което предстои.

— Трябва да измислим някаква история, Барбара. Няма да е лесно. Знаеш какво мислят колегите за Рей.

— Не знам… Той…

— Барбара…

Очите й се стрелкаха из стаята в отчаян опит да го отбягнат. Лицето й започваше да подпухва там, където Рей я бе удрял, загрозявайки естествената й хубост.

— Кажи ми — тихо рече Шейн, — какво го ядоса?

В далечината се чу вой на полицейски сирени.

— Идват ли вече? — попита тя.

— Ти пищеше. Имаше изстрели. Съседите ти сигурно са се обадили в полицията. Трябва да знам какво е станало тук, Барбара. И двамата не сме съвсем чисти, ако разбираш какво имам предвид.

— Знам. — Тя се надигна и седна на леглото. Ръцете й трепереха, когато избърса кръвта от устните си. — Той… просто… Не знам.

— Какво? Нямаме много време. Какво го разяри?

— Вчера ми се обади някаква жена. Попита ме дали съм гледала видеокасетата.

— Каква видеокасета?

— Не знам. Точно това е проблемът. Нямам никаква видеокасета и така й отговорих. Стори ми се, че жената плачеше. После ми каза, че видеокасетата ще пристигне по пощата и ще видя какъв измамник е Рей.

— Коя беше тя?

— Не каза. Не познах гласа й. И накрая затвори.

Воят на сирените се усили. Барбара Молар отчаяно погледна Шейн.

— Какво ще правят с нас?

— Ще ни разделят. Ще вземат показания. Това е единственият ни шанс да уеднаквим историите си. Разкажи ми какво се случи?

— Рей рядко се връщаше вкъщи, откакто получи новата задача. Нямаше го дни наред и когато снощи се прибра, аз го попитах къде е бил през цялото това време. Разказах му за обаждането на онази жена и той… обезумя. Знаеш колко е сприхав, бил си му партньор. Обвини ме, че спя с приятелите му. Нарече ме курва и започна да ме бие. Не издържах. Казах му, че ще го напусна и той ме подгони към банята. Заключих се там и ти се обадих. И после Рей…

Полицейската кола спря пред къщата и Шейн набързо огледа стаята, за да запамети сцената на престъплението. Това беше странно, защото Рей го бе научил на този метод и сетне го изпитваше какво е запомнил. Двамата седяха в някой бар и се обзалагаха на по едно питие за правилния отговор. Рей задаваше въпроси като: „Какво имаше на тоалетката? Колко прозорци имаше в кухнята? Имаше ли параван?“. Той беше непредсказуем и склонен към насилие, но знаеше как да прави оглед на престъпления.

— Ще ме заведат в участъка — каза Шейн, — а теб вероятно ще разпитат тук и после ще те закарат в болница. Кажи им точно какво се случи. Той щеше да те убие, Барбара. Стреля пръв и аз го убих при самоотбрана. Не споменавай за взаимоотношенията ни. Придържай се към тази история.

Ченгетата влязоха в къщата през отключената врата.

— Тук сме! — извика Шейн, сетне прошепна на Барбара: — Обади се на телефонната компания и поискай разпечатка на разговорите ти, за да разберем коя е била онази жена.