Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Но вие не можете да докажете нищо от това — рече Таниша.

— Не. Но да предположим… — Викърс размаха разпечатката, която тя му беше донесла. — Да предположим, че подкупите в това писмо имат нещо общо с измамата на изборите в Хонконг през 1998 година. Тогава вероятно ще може да се докаже нещо.

Грозното момиче изведе Фу Хай от ресторанта. Протегна ръка назад и го задърпа, за да не се изгубят сред тълпите на пазара. Той я последва послушно, загледан в очертанията на задника й под плата на широкия панталон. От месеци не бе спал с жена. Запита се какво ли би изпитал, ако се люби с грозното момиче. Това му напомни, че баща й е опасен престъпник и „Змийска глава“, който ще го закара в Америка. Само глупак би опитал да извърши такова безразсъдно нещо.

Грозното момиче го заведе в някакъв склад до Бисерната река. Зад металната сграда се виждаха стари китайски плоскодънни лодки и ръждясал товарен кораб, на който се качваха работници от провинцията. Момичето извади ключ от чорапа си и отвори вратата на склада.

Вътре беше влажно и миришеше на изгнили плодове и моторно масло. Стигнаха до задната част и грозното момиче отново сложи ръце на раменете му и го бутна да седне на дървената платформа. После се обърна и си тръгна.

Фу Хай седеше неподвижно и се чудеше какво ще стане по-нататък. Замисли се за онова, което се бе случило по пътя към Пекин. Най-много се изненада от промените, настъпили в Китай. Страната вече не беше спящ гигант, а се бе събудила. Навсякъде имаше нови сгради и пътища. Във всички източни провинции и градове нещата се променяха. В Китай вече имаше модерна архитектура, нов начин на живот и нови идеи. Дали не бе избрал неподходящ момент за бягство? Щеше ли да пропусне възможността, която събуждащият се великан щеше да предостави на народа си? Какво го очакваше в Америка?

Той бе чувал поразителни разкази за Америка, за имигранти, които бяха отишли там без пукнат грош и след няколко години се бяха сдобили с огромни къщи и няколко коли. Но как ставаше това? Ами ако не беше вярно? Вероятно бе направил грешка? Обаче Фу Хай знаеше, че Китай не го иска. Китай може и да се бе променил, но въпреки новото си лице не го бе посрещнал гостоприемно. Той нямаше да бъде щастлив тук. Решимостта му да замине за Америка се засили. Мечтите му щяха да се сбъднат. Конфуций е казал: „Хубавото лекарство често е горчиво на вкус“. Фу Хай стисна зъби. Щеше да преглътне горчивото лекарство на промяната и да напусне завинаги родината си.

След три часа грозното момиче се върна. С нея дойде човек, който говореше мандарински. Мъжът беше висок и с хубави обувки.

— Ял ли си? — попита той, без да се представи.

— Да. А ти ял ли си? — отговори Фу Хай.

В Китай поради дългогодишния недостиг на храна традиционен поздрав бе станало да попиташ някого дали се е нахранил. Означаваше нещо като „Как си?“, „Благодаря, добре“. Китайците не досаждат на събеседника си с дълъг списък от оплаквания.

Мъжът с хубавите обувки му каза, че „Ездата на Змията“ ще започне с кораб по Бисерната река. Фу Хай щеше да пътува в ковчег до Хонконг. Китайската армия патрулираше по границата, пазейки Хонконг от имигрантите, които се опитваха да отидат там и да се възползват от „другата система“. Пекин строго забраняваше това, но Фу Хай трябваше да прекоси Новите територии, за да напусне Китай.

— Хонконг е на около шейсет и пет километра по течението на реката — каза мъжът с хубавите обувки. — Трябва да скочиш във водата, когато товарният кораб заобикаля канал „Ийст Лама“. Ще доплуваш до брега и ще отидеш в село Уа Фу. Там трябва да се изкатериш по клисурата, и да стигнеш до Уон Чук Хан, където ще видиш скални рисунки от епохата на неолита, които приличат на спирали. Те са най-малко на пет хиляди години. Чакай там и братовчедката на Тоу Клепоухия ще те намери.

През нощта мъжът с хубавите обувки заведе Фу Хай на пристанището при малък ръждясал товарен кораб, наречен „Велик мир“.

Фу Хай се качи на борда и мина покрай членовете на екипажа, които дори не го погледнаха. После влезе в тъмен трюм, където имаше дванайсет ковчези, направени от хубаво бяло дърво, предпочитания материал за ковчези в Китай. Доставяха го от Лючжоу в автономната област Гуанси-Чжуан в Югоизточен Китай. Ковчезите приличаха на малки лодки с високи, заоблени краища. Фу Хай знаеше, че са скъпи, може би около десет хиляди американски долара. Мъжът с хубавите обувки отвори капака на най-отдалечения от тях и каза на Фу Хай да влезе вътре. Той с нежелание се подчини, опасявайки се, че престоят в ковчег носи нещастие.