Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Точно така — каза Таниша, която бе извадила бележника си и записваше всичко, макар Уилър да не разбираше как опиумните войни могат да имат нещо общо с убийствата на Прескот и Анджи Уонг.

— После започва втората опиумна война. От 1856 до 1858 година. Конфликтът избухва, когато китайците се качват на британския търговски кораб „Стрела“. Разбира се, китайците отново претърпяват поражение. Този път трябва да дадат полуостров Цзюлун, който се намира срещу пристанището на Хонконг, а после — и това е най-важното — голямо парче земя зад Цзюлун — за деветдесет и девет години. И точно този договор, подписан през 1898 година, изтече в полунощ на 1 юли 1997 година.

— Защо са им върнали всичко? — попита Уилър. — Току-що казахте, че британците са получили Хонконг и Цзюлун „за вечни времена“.

— Да, но Хонконг не може да функционира без Новите територии, островите и водното пространство около тях. Отнемеш ли Новите територии, лишаваш Хонконг от икономическа база. Остава съвсем малко. И така, през 1983 година, когато Китай заявява, че иска всичко, Британия съзира зловещо предзнаменование и се съгласява.

— Ясно. Разбрах — каза Таниша, като трескаво пишеше.

— По време на Втората световна война японците превземат Хонконг, но после, на 16 септември 1945 година, връщат колонията на британците. Това е важно само за нашия случай, защото по време на японската окупация триадите си спечелват нова политическа слава. През Втората световна война те се сражават срещу японските нашественици. Стават национални герои и спечелват уважение и почести заради опитите си да освободят страната от омразните японци. Това е една от причините дори сега триадите още да имат някакво чувство за отговорност, въпреки факта, че са се превърнали в престъпни организации. — Викърс стана и хвърли в кошчето за отпадъци остатъците от пицата, сетне започна да обикаля стаята като хищник. — И така, после идва Мао Дзедун. На 1 октомври 1949 година председателят Мао основава Народна република Китай, а през 1966 година започва Великата пролетарска културна революция. Много хора пострадаха. Всички трябва да се обличат като Мао, да ходят като зомбита и да цитират „Червената книга“. Дори когато през шейсетте години бях социалист, мислех, че тази работа мирише на гнило. През петдесетте и шейсетте години мнозина китайци избягаха и скоро станаха богати бизнесмени в Хонконг. Те обичаха Китай, но искаха да се спасят от политическите преследвания. Знаят, че сегашното комунистическо правителство не проявява по-голяма толерантност от бандата на Мао, затова, макар да се усмихват на публични места, фактът, че комунистите си възвръщат контрола над Хонконг, никак не им харесва.

— Ясно, продължавайте по-нататък — каза Таниша, докато бързо записваше всичко.

— През 1966 година в Хонконг избухват антиколониални бунтове срещу увеличаващите се такси за ферибота. Това, разбира се, е само повод и протестите са насочени срещу британското господство. Подкрепяните от комунистите профсъюзи искат да управляват колонията. Ето защо изборите са толкова важни. Но аз се отклоних от същността на въпроса — ухили се той. — И така, да се спрем на събитията днес. През 1984 година Маргарет Тачър подписва в Пекин съвместна китайско-британска декларация, която според мен е чиста глупост, защото мисля, че никога няма да бъде изпълнена. В споразумението се казва, че след като през юли 1997 година китайците поемат контрола над Хонконг, ще има „една страна, две системи“. Едната страна, разбира се, е Китай. Двете системи са свободна пазарна икономика за Хонконг и репресивна комунистическа диктатура за останалата част на червен Китай. Тези две противоположни идеологии не могат да съществуват рамо до рамо и дълбоко в себе си всеки го знае, затова всички са толкова нервни. Съединените щати и другите световни сили се опитват да повярват в тази безумна идея, защото не искат да ядосат Китай и да загубят онзи огромен пазар, нито Хонконг като банков и пристанищен център, свързващ Изтока и Запада. Освен това съвместната декларация постановява Китай да не променя капиталистическата система в Хонконг в продължение на петдесет години от датата на присъединяването.

Сега и Уилър се беше навел напред и слушаше внимателно.

— През юни 1989 година китайците плашат до смърт гражданите на Хонконг, когато се развихрят на площад „Тянанмън“. Убийствата са последвани от масово изтичане на мозъци. Богатите бизнесмени напускат Хонконг като ято гълъби, отлитащи след изстрел. Китайците не желаят Хонконг да бъде празна черупка сега, когато най-сетне е в ръцете им, затова се преструват, че ще изпълнят условията на декларацията и няма да променят нищо през следващите петдесет години, както са обещали. Пък и британците направиха нещо, което наистина ядоса китайците. Малък подарък на раздяла, така да се каже.