Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Днес следобед вече казахте, че вероятно Прескот се е занимавал с подкупи. Кое е различното сега?

— Тази вечер прочетох за един човек в Кливланд, шеф на Център за изследване на престъпността по тихоокеанското крайбрежие. Занимава се с азиатската престъпност. Изглежда, той е най-добрият специалист в тази област. Мисля, че ще може да ни обясни някои неща.

— Защо не му се обадите по телефона?

— Този човек знае всичко за триадата „Чин Ло“ и за другите китайски престъпни организации. Той е правил проучвания, има материали, компютърна база данни, но… може да възникнат проблеми. Трябва да го видя лично.

— Проблеми?

— Проучих биографията му. Той е лишен от права адвокат, радикал от шейсетте години. Дългокос, особняк и либерал. Отгоре на всичко няколко пъти е арестуван за притежаване предимно на ганджа.

— Страхотно…

— Но е признат експерт по китайската престъпност. Три пъти е давал показания пред Конгреса.

— И не можете ли да му се обадите?

— Мога, но ако е шарлатанин, трябва да го гледам в очите, за да преценя.

Уилър пресуши чашата си. Обърна се към барчето и отново я напълни. Таниша се намръщи.

— Пиенето ми ли ви притеснява?

— Вие не пиете, господин Касиди, а се наливате. Мислили ли сте някога да ограничите алкохола?

— Аз… Не. Аз… — Той остави чашата. — Искам да знам защо правите това. Щом са ви отстранили от случая, защо не зарежете тази история?

Таниша го погледна гневно и отчаяно.

— Искате да ви помогна да опетните репутацията на брат ми. Какъв е мотивът ви? Защо го правите? Ще бъде ли отмъстен Прескот?

Тя се вгледа изпитателно в него. Не виждаше очите му, защото осветлението беше оскъдно.

— Правя го заради Рей Фонг. Той беше моят партньор. Убиха го. Имам дълг към него.

— Глупости.

— Глупости?

— Да. Наблюдавах ви двамата с детектив Фонг в болницата. Виждал съм повече сътрудничество на съдебни дела по банкови фалити. Вие съвсем не си помагахте.

— Четете мисли, така ли?

— Аз съм проницателен, особено по отношение на жените. Така ги свалям. Вие не харесвахте Рей Фонг. Само го търпяхте. Както понасяте мен. Защо държите да се занимавате със случая на брат ми?

Уилър, разбира се, имаше право, но Таниша не можеше да му каже истинската причина. Не можеше да признае, че ако се провали сега, това би сложило край на десетгодишната й кариера. Макар че престоят й в полицията на Лос Анджелис не беше онова, което си бе представяла, тя не можеше да признае грешката. Поне още не. Този отчаян опит да разкрие тежко двойно убийство щеше да бъде начинът да им покаже, че са сгрешили. Трябваше да я приемат по-сериозно.

— Засега да речем, че е заради приятелството ми с Рей, макар да мислите, че това са глупости — отвърна тя.

— Тогава ще дойда с вас.

— Няма да ми е нужна помощ.

— Мислите, че брат ми може да е бил замесен в нещо престъпно… Майка ми е на път да ме лиши от наследство. Ако ви помогна и тя разбере, ще ме обеси на оградата на имението. Залогът е голям. Но главното е, че се заклех пред себе си да се опитам да разбера кой уби Прескот. За мен това е много важно. Но не съм сигурен във вашите мотиви, детектив Уилямс, и тъй като не знам каква е целта ви, ще дойда с вас, иначе няма да ви дам пари.

— Това е лудост.

— Може и да е така, но не искам брат ми да бъде обвинен в нещо, което не е извършил.

Пристигнаха в Кливланд в четири и трийсет следобед. Нямаха багаж, затова веднага излязоха от сградата на летището. Таниша включи клетъчния си телефон и докато Уилър търсеше такси, се обади в отдел „Криптография“ в полицията в Лос Анджелис. Свърза се с Марк Уотсън, очилат научен технократ, който сякаш бе лишен от индивидуалност. Поне тя не забелязваше нищо такова.

— Не мога да го дешифрирам — каза той, след като попита как върви работата. — Прилича на код по книга и без книгата не можем да го разгадаем.

Тя го помоли да й обясни как се дешифрира код по книга.

— Това е най-лесният за употреба и най-трудният за разгадаване код — въздъхна Уотсън. — Разработен е от германците и е използван от шпионите по време на Втората световна война. Двете общуващи страни трябва да имат книгата. После само използваш номера на която и да е страница и броиш до буквата, която ти трябва на тази страница. Например, ако търсиш „Ц“, обръщаш на коя да е страница, да речем на двайсет и втора, сетне броиш до първото „Ц“. Да кажем, че това е петнайсетата буква на тази страница… Така, първата буква е 22–15. Убеден съм, че Прескот Касиди е използвал такъв код. Но няма да можем да го дешифрираме без книгата. Съжалявам.