Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Таниша Уилямс четеше всичко това и недоверието й нарастваше. Струваше й се невероятно. Уилард Викърс дори разделяше престъпленията по категории: чистата печалба от контрабандата на наркотици беше над пет милиарда долара годишно, кражбите на луксозни автомобили, яхти и стоки — около дванайсет милиарда, фалшивата валута, кредитните карти, патентованите стоки и ценните книжа — над сто милиарда, интелектуалната собственост в разрастващата се компютърна сфера — сто милиарда, незаконната търговия на фондовия пазар — още два милиарда и нелегалната имиграция — десет милиарда. Списъкът беше изумителен. И въпреки това в пресата нямаше дори намек за всичко това. Нито Конгреса, нито Белия дом говореха за тези неща. Според Викърс причината беше очевидна — „парите за чай“, както азиатците наричаха подкупите на правителствени служители.

Не бе чувала тези въпроси да се обсъждат в отдел „Азиатска престъпност“. Всички знаеха, че престъпленията, извършвани от азиатци, се увеличават, но явно по-голямата част от тях не се докладваха. Тя най-после остави разпечатката.

Или Уилард Дж. Викърс беше напълно откачен, или това беше най-голямата и най-добре организирана престъпна конспирация в света. Реши да разбере кое от двете е истината.

Тя го събуди в четири сутринта. Чу го да мърмори и да се суети със секретната брава от другата страна на вратата на хубавото си жилище на десетия етаж на Беладжио Роуд в Бел Еър.

Най-сетне вратата се отвори и Уилър застана на прага. Беше в зелени болнични дрехи и се подпираше на една патерица. Косите му бяха разрошени.

— Имате интересни похвати, детектив — каза той, поглеждайки часовника си „Ролекс“.

— Може ли да вляза, господин Касиди?

Уилър кимна и й направи път да мине. Таниша влезе в красиво обзаведената със старинни мебели мансарда. Домакинът запали лампите във фоайето и я заведе в хола. Тя погледна през прозореца, от който се виждаше игрището за голф на клуба.

— Хубаво жилище — отбеляза, мислейки за разхвърляния си апартамент до железопътната линия в Болдуин Парк.

— Да — отвърна той, гледайки я изпитателно.

— Нужна ми е помощта ви.

— Вече вбесихте майка ми. Тя не е свикнала да ходи в полицията за разпит.

— Не бях аз. Но това не означава, че не съм съгласна. Брат ви беше убит. Вероятно е споменал нещо пред майка ви или пред съпругата си. Кажете на майка си да престане да се съпротивлява и да ни помогне. Не я предизвикваме, нито я обвиняваме. Само се опитваме да открием убиеца на сина й.

Уилър реши да не й казва, че майка му няма никакво намерение да сътрудничи на полицията.

— Отстраниха ме от случая на брат ви. И от убийството на Анджи Уонг — добави Таниша.

— Защо?

— Шефовете проучват миналото ми.

— Сега ми харесвате повече.

— Господин Касиди, мисля, че вероятно съм попаднала на нещо. Не знам колко е сериозно, но трябва да отида в Кливланд и да проверя.

— И решихте да дойдете тук в четири сутринта, за да ме информирате за това?

— Трябва да взема пари на заем за самолета. Билетът за отиване и връщане струва четиристотин долара. Отделът няма да покрие разходите, а аз нямам толкова пари, но ако се окажа права, може да разкрия убийството на брат ви. Ще ви се издължа в края на месеца.

— Искате на заем четиристотин долара?

— Да. Мисля, че и вие искате случаят да бъде решен. Ще ви дам маздата си като залог.

Изгарям от нетърпение да седна зад волана на онази таратайка. — Той се приближи до барчето, извади кристална чаша и сребърна щипка и пусна две кубчета лед. После взе бутилка „Ват 69“ и си наля. — Желаете ли питие?

— Не — отговори тя и се отдалечи от прозореца.

— Защо Кливланд? — попита Уилър.

— Полицейска работа. Трябва да проверя един източник.

— Щом наистина е полицейска работа, няма да плащам. Пък и нали току-що казахте, че сте отстранена от случая?

Той отпи от чашата си, а Таниша наведе глава.

— Какво има? — попита Уилър.

— Нищо.

— Той беше мой брат и аз наистина искам да знам защо беше убит. Но щом ще ви давам четиристотин долара, трябва да ми кажете за какво са.

Тя се поколеба за миг, после каза:

— Мисля, че брат ви е бил посредник за триадата „Чин Ло“, могъща китайска престъпна организация. Давал е подкупи на политици или на агенции като имигрантската служба. Използват посредници, така че китайското правителство, или в случая триадата, стояща зад подкупите, да остане извън подозрение. Възможно е Прескот да се е занимавал с подкупи на политически лица в Америка, за да улесни престъпната дейност на китайците. Вероятно не е случайност, че секретарката му е била китайка. Мисля, че наред с другото тя е била и негова преводачка. Проверявам миналото й. Анджи Уонг е родена в провинция Фу-Киен, мястото, където е била създадена триадата „Чин Ло“. Говорела е свободно мандарински, кантонезийски и фукиенизийски, както и редица редки диалекти като Хака, Чин Чоу и Хой Пин.