Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Дали търсеше избавление, или бягство?

— Запази билети — каза Таниша на Уилър, после стана и излезе от бара, за да се обади на Верба, преди да е променила решението си.

— Съжалявам, капитане, знам, че е късно, но трябваше спешно да замина при роднините си в Кливланд — излъга тя. — В понеделник ще бъда на работа.

— Виж какво, Таниша, онези хора от Отдела за вътрешно разследване не се шегуват. Ще те разпънат на кръст. Поисках да видя доклада, но ми отказаха. Пазят всичко в тайна. Но гангстер на име Синия е казал, че предаваш информация.

И така, Синия бе заявил, че тя е предател. Та той изобщо не беше в старото й обкръжение, нито се движеше с кварталната й банда. Синия беше дребен гангстер от бандата „Шеметните шейсет години“.

Тази шайка и старите й приятели често се караха за територии. Тя се срещаше с двама от главатарите на „Льохманите“, а Синия се опитваше да я свали. Той явно бе излъгал. Детективите от Отдела за вътрешно разследване не можеше да са толкова неадекватни, че да повярват на гангстер от противникова банда.

— Чуваш ли какво говоря? — прекъсна мислите й Верба.

— Разбирам, капитане.

— Добре. Ще кажа на Отдела за вътрешно разследване десет часа в понеделник. Да бъдеш там. Иначе никой няма да те защити.

— Никой никога не го е правил — тъжно изрече тя.

Капитан Верба затвори. Таниша се запита дали не допуска ужасна грешка.

Фу Хай седеше на една скала в Уон Чук Хан под петхилядолетните рисунки от епохата на неолита, които вече не означаваха нищо, и чакаше. Падна мрак. Той заспа и се събуди едва сутринта.

Отвори очи и видя голяма черна наджа . Беше допълзяла до него, за да го разучи. Езикът й се стрелкаше, а праисторическите очи блестяха, разкривайки злоба, трупана с векове. Фу Хай не помръдна. Беше ужасен. Знаеше, че качулатата кобра е една от най-отровните змии в света. Сърцето му едва не спря да бие, докато гледаше смъртоносното влечуго. Изведнъж змията се обърна и запълзя по скалата.

Фу Хай стана и пое дълбоко дъх. Помисли, че това вероятно е предзнаменование. Той „яздеше Змията“ и онази отровна кобра го бе пощадила, за да отиде в Америка.

В десет и нещо дойде братовчедката на Тоу Клепоухия. Тя беше висока, слаба и много красива. Беше облечена в старинно китайско кимоно с цепка, излязло отново на мода заедно с присъединяването на Хонконг.

— Ще те заведа на едно място, където ще отседнеш. Не е много хубаво, но там ще бъдеш в безопасност, докато приготвят документите ти. — Младата жена му даде малкия куфар, който носеше. — Облечи тези дрехи, за да не се различаваш от останалите.

Той се скри зад скалата и отвори куфарчето, откъдето извади син костюм. Не беше добре ушит и кройката не беше стилна, но това беше най-хубавата дреха, която бе обличал. Фу Хай измъкна и нова бяла риза и вратовръзка. Преоблече се и накрая взе чорапите и евтините нови обувки. Бяха два номера по-големи, но той пристегна връзките, сложи в куфара старите си дрехи от фабриката за коприна и се приближи до красивата жена.

— Никога няма да мога да ти се отблагодаря за тези прекрасни подаръци — каза той.

— Ще можеш — отговори тя.

Нещо в начина, по който младата жена произнесе това, го обърка, сякаш в думите й се съдържаше някаква мрачна тайна. Сетне му даде клетъчен телефон. Фу Хай го погледна изумен.

— Не работи — обясни жената, — вътре няма механизъм, но го закачи за колана си, за да изглеждаш като всички в Хонконг.

После го поведе надолу по хълма. Взеха такси и младата жена каза на шофьора адрес в Новите територии в Цзюлун.

Минаха по странични улички, но Фу Хай бе изумен от великолепието на колонията. По широките булеварди се движеха ролс-ройси, фордове и мерцедеси. Хората бързаха по задачи. Със своите рикши, плоскодънни лодки, небостъргачи и неонови реклами градът смесваше Изтока със Запада.

Влязоха в тунела под пристанището и излязоха от остров Хонконг. Красивото момиче мълчеше. Не поглеждаше Фу Хай и сякаш дори не забелязваше, че той се усмихва на новите си западняшки дрехи.

Накрая спряха на улица, която приличаше на стена от порутени сгради. Тя плати на шофьора, слезе от таксито и направи знак на Фу Хай да я последва. Странно, но пред неугледните сгради беше паркиран красив ролс-ройс.

— Това е Града на стените в Цзюлун — обясни момичето. — Гето е, но се контролира от нашата триада.

Той кимна и погледна луксозния автомобил. Не беше виждал отблизо такава хубава кола.

— Ролс-ройсът е на новия Шан Чу на триадата — каза тя, когато видя, че Фу Хай разглежда колата. — Името му е Хенри Лиу. Той е кльощав, много зъл… и куц. Викат му Лиу куция. Щом влезеш вътре, той ще ти каже какво да направиш, за да се отплатиш за пътуването. Трябва да се съгласиш с всичко, което ти каже.