Стивън Канел - Храна за акули

Къщата му се намираше на Брод Бийч, сред големите пясъчни дюни. Обзавеждането беше по-скоро по вкуса на Линда, отколкото по неговия — множество цветя върху тапицерията на издутите кресла. Линда бе взела голямата къща в Бел Еър, а той остана тук. Предпочиташе плажа. Не можеше да понася коридора на горния етаж в къщата в Бел Еър, където бяха снимките на тримата, преди Мат да се удави. Лицата го гледаха от фотографиите със старинни лакирани рамки. Какво ли са мислили… докато се усмихваха до влека за ски… или на борда на „Линда“ — петнайсетметровата му яхта, кръстена на бившата му съпруга? Ето защо Райън напусна къщата със снимките и се премести на плажа.

Видя, че лампата на телефонния секретар свети. Имаше съобщение. Натисна копчето и първо чу собствения си глас — уморен и безжизнен.

— Здравейте, тук е Райън. Чуете ли сигнала, оставете съобщението си.

— Райън, Джери е. Какво, по дяволите, стана в Ен Би Си? Звъняха ми сума ти хора. Обади ми се. Не мога да се справя с тази гадост.

Агентът му. Страхотно! Нямаше други съобщения. Сякаш вече го бяха изхвърлили от Холивуд.

Защо ставаше така? Райън се вгледа в океана… в бялата пяна, която подскачаше игриво пред зелените вълни. После взе дистанционното управление и разсеяно включи телевизора.

— … не е въпрос на безработица или на съкращения — говореше мъжът от екрана. — Това е твърда икономика… не като огризките, които президентът Котън ни кара да преглътнем.

Котън, измъчван от тежко заболяване, бе решил да не се кандидатира за втори мандат.

Говореше Пол Аркет. Напоследък сенаторът от Невада получаваше повече ефирно време от всички други кандидат-президенти. Още не бе съобщил официално намеренията си, но явно щеше да го направи. Райън го помнеше отпреди двайсет години, когато бе отишъл на гости у Мики Ало за Деня на благодарността. Не се беше обаждал на Мики, откакто Мат почина. После се сети за кучето Рекс, което лежеше в тревата. Обезглавено. Мъртво.

Райън изключи телевизора и излезе на верандата, за да гледа залеза, който обагряше Тихия океан в зелено и червено. И тогава, за миг, в съзнанието му се появи образът на едно седемгодишно червенокосо момче. Люлееше се на люлка, като приклякаше, за да я издигне по-високо. Райън не си спомняше да го е виждал, но въпреки това момчето му се струваше познато. Сетне, точно преди да се съсредоточи върху чертите му, образът изчезна и го остави изпълнен с необясним страх. Нямаше представа кое беше момчето. Седна на шезлонга и облегна глава назад.

Заспа и сънищата му отново бяха мрачни и зловещи. Плуваше с Мат. Във водата до него беше черната сянка, която както винаги го уплаши. Преследваше Мат, но синът му се смееше. Докато сянката минаваше покрай тях, Мат я възседна. И после огромната черна форма се обърна и връхлетя върху Райън… Чудовище, което не можеше да разпознае и да определи, но явно съдържащо в себе си цялото въобразимо зло на света. Покойният му син продължаваше да се смее.

— Идваме, татко.

За секунда Райън съзря огромното око на чудовището — разноцветно, с червени и зелени петна — после сянката се вряза в него и започна да яде плътта му. Мат все още се смееше.

— Боли ли, татко?

Райън се събуди. Отначало не знаеше къде се намира, сетне осъзна, че е на верандата си.

Целият разтреперен, той се прибра вътре и легна на дивана.

Беше адски уморен, но се страхуваше да затвори очи.

Мики и баща му бяха в стаята на Джоузеф и гледаха репортажа за пренасянето на осакатения труп на Пол в Лас Вегас. Брентън Спенсър, водещият новините на Ю Би Си, съобщи на Америка, че според бахамската полиция сенаторът и медийният му консултант Уорън Сакс са отишли да плуват късно през нощта и са били нападнати от акули.

Ейвън, съпругата на Пол, облечена в черен костюм, посрещна самолета с тленните останки. Плачеше, докато разтоварваха ковчега от транспортния военен самолет, а Брентън Спенсър дърдореше за политическите заслуги на покойния сенатор.

Мики гледаше, без да изпитва никакви чувства. Не беше казал на баща си за скандалните снимки, които намери в бунгало „Фламинго“, защото вече нямаше смисъл. Те показваха Пол, Уорън и красивата шестнайсетгодишна местна жителка, вкопчени в бисексуален кръг от анално блаженство. Мики ги накъса и хвърли парченцата в тоалетната чиния. Вече не му трябваха и само свидетелстваха за дълбочината на грешката на баща му по отношение на Пол. Когато траурната процесия напусна летището, Мики изключи телевизора и се приближи до баща си.