Стивън Канел - Храна за акули

— Има ли жива стръв на борда, Коте?

— Да, в онзи варел.

Варелът на кърмата беше пълен със средни по дължина морски костури, които лениво плуваха в блудкавата вода.

— Готови ли сте за една „Главозамайваща фантазия“? — попита Мики. — Коте, да се махаме оттук.

Боно беше намерил ключовете, които висяха на една кука в люка на щирборда. Включи моторите, а Тони отвърза въжетата от пристана и деветметровата яхта бавно се отправи в открито море без сигнални светлини. След няколко минути „Главозамайваща фантазия“ вече не се виждаше от брега.

Изключиха моторите някъде отвъд Големите Бахамски плитчини. Мики грабна един малък рибарски сак, загреба няколко костура от варела и започна да ги кълца на парчета. После изсипа рибите в една кофа и извади още. През цялото време говореше на ужасения Пол Аркет.

— Едно нещо не мога да разбера, Пол, и може би ти ще ми го обясниш. Какво, по дяволите, мислеше, че става през всичките онези години… Нашето споразумение беше изключително делово. Как можа да се отклониш от шибания път?

Пол се опита да отговори, но чорапите му пречеха. Мики не му обърна внимание и каза на Тони:

— Запали прожектора и хвърли костурите във водата.

Нюйоркчанина включи прожектора за нощен риболов. На петдесет метра от тях в зелените води на океана, се виждаха разноцветни риби, които плуваха в плитчините. Тони започна да изхвърля нарязаните на парчета костури и вътрешностите им във водата.

— Коте, направи едно кръгче, докато Тони пуска стръвта.

Очите на Пол се изцъклиха и той започна да се задушава. Мики протегна ръка и извади мокрите от слюнката чорапи от устата на двамата мъже.

— Виж какво, Мики, съжалявам. Мисля, че още не е късно. Ти имаш право. Ще откажа на Демократическата партия. Всичко ще бъде както преди.

Аркет беше обезумял от страх.

— Да, но има един проблем. Излъже ли ме някой веднъж, повече не му вярвам. Ами ако те вкараме в Белия дом и те помоля за някоя услуга, а ти пак ми кажеш да се разкарам както днес следобед? Какво мога да ти направя, след като станеш президент? Схващаш ли?

Пол преглътна и на челото му изби пот.

— Не получаваш втора възможност — продължи Мики. — Споразумението даваше само един шанс. А сега, да ви преоблечем.

Той взе банските и ги хвърли на Уорън и Пол. Гащетата се блъснаха в краката им и паднаха на палубата.

— Развържи ги, Тони.

— Защо са ни бански? — изхленчи Пол.

— Защото аз искам така.

— Няма да ги облека — заяви Аркет.

Тони изправи Пол и го удари леко в стомаха.

— Добре, добре — изпъшка сенаторът и Нюйоркчанина развърза китките му, за да разкопчее панталона си и да обуе банските.

Уорън се молеше с напевен глас. Мики дори не можеше да разбере какво казва.

— Затваряй си устата — извика Тони.

След няколко минути Пол и Уорън бяха по бански.

— Донесете въжета — заповяда Мики.

Котето изпълни нареждането. Мики завърза Пол под мишниците, стегна възела под гръдната кост и напъха хавлии, за да не останат белези от въжето.

После блъсна силно Пол и сенаторът излетя над перилата на яхтата и цопна в окървавената вода. Мики усука другия край на въжето за кнехта, а Тони завърза Уорън по същия начин и го изхвърли през борда.

— Пуснете ни! — крещеше Пол. — Защо постъпвате така с мен?

— Да ги повлачим ли? — попита Мики.

Котето включи мотора и Пол и Уорън се понесоха в разпенената окървавена диря след яхтата.

— Престанете! — изкрещя Пол. — Кръвта ще привлече акулите!

— Аха, загря — отбеляза Мики, загреба още костури и ги хвърли във водата. — Хайде, момчета… Вечерята е сервирана.

Първата гръбна перка се появи след двайсет минути, но следващите доплаваха за броени секунди. Тигрови акули със странно красиви жълти шарки на гърба.

Отначало акулите обикаляха бавно и Уорън и Пол пищяха от ужас. Хищниците се докосваха до тях, за да проверят какво представляват, като описваха все по-тесни кръгове. После едно триметрово чудовище се обърна и връхлетя върху Уорън. Захапа го в бъбреците и откъсна плътта му с острите си като бръснач зъби. Сакс изпищя от болка, когато тигровата акула изви гръбнак и плесна с опашка, отскубвайки огромно парче от тялото му.

Водата се обагри в кръв.

— За бога! За бога! — крещеше Пол.

Акулата се нахвърли върху него. Хищникът се обърна по гръб, отметна глава и откъсна рамото на Пол. Морето почервеня. Гръбните перки и зъбите на рибите проблясваха в осветената от прожектора вода.

— Ей това се казва стръв — рече Мики.