Стивън Канел - Храна за акули

— Мисля, че имаш право — изхриптя Джоузеф. — Губернаторът на Роуд Айланд изглежда добре, но всичко трябва да стане сега или никога. Нямаме време.

— Да, но работата не е като с Пол. Ние познавахме Пол, откакто беше губернатор. Хейз Ричардс е непознат. Трябва ни човек, когото той слуша и който може да го контролира. Някой, който да стане кръстник на цялата история. Потърсих тук-там и намерих подходяща личност. Много е гъст с Ричардс — още от началното училище — и му е помогнал да стане губернатор. Изберем ли Хейз Ричардс за наш кандидат-президент, онзи тип може да го обвърже с нас.

— Как се казва?

— Албърт Джеймс Тийгардън. Наричат го Ей Джей.

— С какво държиш Тийгардън? — попита Джоузеф, после изпадна в пристъп на кашлица, като псуваше и храчеше в кошчето за отпадъци. Мики включи кислородната маска, но Джоузеф я изблъска от ръката му. Очите му бяха твърди и жълти като сухи царевични зърна.

— Разговарях с нашите хора от Роуд Айланд. Те искали да го контролират още преди да бъде избран за губернатор заради дейността ни по конните залагания там. Тийгардън ръководел кандидат губернаторската кампания. Нашите хора вдигнали купон в една хотелска стая в Провидънс. Имало мацки и пиене, а после дошъл някакъв тип с куфарче. Отворил го и изсипал на леглото двеста и петдесет хиляди долара. На пачките още имало бандероли от конните залагания. Казали на Тийгардън, че парите са, за да купи телевизионно време за реклама и да си вземе каквото му е нужно. И оня тъпанар Ей Джей натъпкал джобовете си с мангизи. Имат и негов видеозапис с едно от момичетата. Държим го за топките.

Хейз Ричардс се бе издигнал до първото място в краткия им списък. Беше го намерил Малкълм Рашър, ръководителят на предизборната кампания на Пол. Кен Венабъл и Гай Вандергот, двамата специалисти по проучване на общественото мнение, които бяха наели за Пол, бяха одобрили новия избор на срещата с Мики в деня, когато откриха трупа на Аркет.

Съвещаваха се в заседателната зала в ресторанта на един от приятелите на баща му в Атлантик Сити. Преградата ги отделяше от многобройните посетители на заведението. Масите се пълнеха и шумът се засилваше. Кен Венабъл разискваше политиката на Демократическата партия и размахваше ножа, като насочваше острието към Мики. Дебелият и муден Гай Вандергот ядеше с наведена глава и ръмжеше одобрително, докато Кен бърбореше.

— Мики, трябва да разбереш, че демократите са разединени. Винаги са били. Не могат да се споразумеят по нито един въпрос. На Север са либералите, а на Юг консерваторите. Интелектуалците са на Запад, а работниците, фермерите и поддръжниците на държавните субсидии — в Средния запад. Сбирщина от идеологии и Малкълм мисли, че това ни дава възможност… И аз съм съгласен с него.

— Как така?

— Защото в състезание с четири-пет коня, в което никой не печели, с подходящо финансиране има шанс да се намесим и да грабнем наградата… Докато останалите се борят за малките парчета, ние връхлитаме и я отмъкваме цялата.

Кен погледна Тай, преди да продължи.

— Добре, ето какво е положението в Демократическата партия след смъртта на Пол. Всички кандидат-президенти съобщават, че след седмица и нещо ще бъдат из нивите на Айова, ще седнат в японските трактори и ще говорят за субсидиите за селското стопанство, сякаш наистина им пука за това… Ето защо ние трябва да действаме мълниеносно. Според проучванията в момента води Лио Скатина, сенатор втори мандат от Ню Йорк. Той е известен, има стабилни местни структури и медиите го харесват. Говори много за правата на жените. Мисля, че Националният комитет на Демократическата партия ще го подкрепи. Вероятно смятат, че той ще се пребори с вицепрезидента Андерсън, който, както всички знаем, ще бъде кандидатът на Републиканската партия. После следва сенаторът демократ от Флорида Питър Дехавиланд. Защитник на околната среда. Това е неговият приоритет — дълбоководните сонди, замърсяването на въздуха и радиоактивните отпадъци. Държи и на неограничената емиграция… Едва ли ще спечели, освен ако не му провърви в Айова и Ню Хампшър. Малкълм е на същото мнение.

— Продължавай — рече Мики, взе тефтера и започна да записва.

— Добре… Ерик Гълифорд, демократ открай време. Сенатор от Охайо. Той отстоява всички традиционни ценности на Демократическата партия — право на труд, социално осигуряване, работа за всички и правителствени субсидии. Високи данъци. Поддържат го старите партийци. Може да причини неприятности само ако поради някаква причина партията разкара Скатина. И последният обявен засега кандидат-президент е Бенджамин Савидж. Либерал от Калифорния, сенатор трети мандат и поддръжник на всички проблеми, които либералите от Запада обичат — преустройство на работното място в съответствие с обществената среда, строги закони срещу сексуалните издевателства, права за животните, хомосексуалистите и жените, обществено здравеопазване, узаконяване на наркотиците…