Стивън Канел - Храна за акули

Съвсем неочаквано Котето повърна.

Акулите ядяха в захлас. Половината от Уорън Сакс изчезна за секунди. Кракът, дясната ръка и рамото на Пол липсваха.

— Не искам да ги разкъсват напълно. Да се махаме оттук — каза Мики.

Боно включи моторите и яхтата се отдалечи от акулите. Безжизнените тела подскачаха и се въртяха, изпълнявайки зловещ танц в разпенената диря зад яхтата.

Прерязаха въжетата на двайсет метра от брега и гледаха труповете, докато вълните ги изхвърлиха на брега.

Слязоха от яхтата, завързаха я за пристана и се върнаха на летището.

— Всичко точно ли е? — попита Майлоу.

— Отидохме за риба, но загубихме стръвта — отговори Мики.

След няколко минути вече летяха към Ню Джърси. Всичко продължи по-малко от час.

Райън стоеше пред високата сграда на Сенчъри Сити и трепереше.

Току-що бе изкарал петдесетминутната терапия и се чувстваше като развалина.

След десет минути Елизабет най-после спря форда си пред него и натисна клаксона. Райън бързо прекоси нагрятия от слънцето тротоар и се качи в колата.

Елизабет му беше секретарка от десет години. Беше четирийсет и пет годишна, справяше се добре с работата и имаше чувство за хумор. На младини сигурно е била поразително красива, но сега не се грижеше за себе си. Завързваше дългите си кестеняви коси с прежда и носеше широки дрехи без определен стил. Беше разведена и нямаше деца. Напоследък нещата помежду им се промениха — Елизабет стана по-властната. Тя усещаше слабостта му и се възползваше от нея. Той вече не контролираше положението.

Елизабет зави на „Пико“ и подкара по магистрала 405.

— Не искам да минаваме по магистралата. Нали ти казах? Карай през Кълвър Към.

— Това е лудост, Райън. Хората използват магистралите всеки ден. Майка ми ще идва на вечеря. Трябва да свърша един милион неща. Ако мина по околовръстните улици, никога няма да се прибера вкъщи.

Тя продължи да кара по 405 до Санта Моника. Райън се бе вкопчил в дръжката на седалката и се бореше с пристъпа на паника. Не знаеше защо магистралите започнаха да го плашат. През последните два месеца не беше в състояние да шофира дори собствената си кола. Качеше ли се в мерцедеса, обземаше го такъв сковаващ страх, че дори не можеше да излезе достатъчно бързо от колата.

Само допреди една година той контролираше не само живота си, но и взаимоотношенията си с повечето хора. Спечели наградите на Гилдията на писателите и две „Еми“. Пресата го направи знаменитост.

Стигнаха до Санта Моника и поеха по крайбрежната магистрала. Като дете Райън бе карал сърф по продължение на целия бряг.

В колежа спортуваше усилено. Беше твърде нисък, за да стане професионалист, но футболът, сърфингът и хубостта му го направиха кралят на Станфорд. През последната година спечели конкурса по литература. Не послуша съвета на баща си и започна да пише сценарии за телевизията, вместо да се залови с кандидатстудентска подготовка, като правеше хамбургери в един от фамилните ресторанти.

След две години продаде първия сценарий и се премести в малък офис в Юнивърсъл Студиос. Никой не работеше по-добре и по-бързо от него и Райън бързо стана известен. Спечели достатъчно пари, за да се ожени за Линда, приятелката си от колежа. Тя беше толкова красива и русокоса, колкото той хубав и популярен и им отне доста време, докато открият, че са по-скоро влюбени в облика, който създават заедно, отколкото един в друг. Беше страхотно да си част от мечтите на другите. Но не можаха да издържат на хорската завист. След смъртта на Мат светлината за Райън угасна.

Излязоха от Санта Моника. Елизабет не попита за провала в Ен Би Си. Сигурно вече знаеше. Вероятно някоя от секретарките й бе съобщила новината, която вече се бе разпространила като горски пожар, опърляйки репутацията му и подгонила като диви зверове лъжите и полуистините. В шоу бизнеса провалите полепваха като мокри дрехи.

— Не попита за монтажната зала — най-сетне подхвърли той, за да отвлече вниманието си от червения пикап до тях.

До прозореца седеше едър и дебел мъжага с татуировки, които украсяваха бицепсите му като африкански накити.

— Чух, че си се заканил да пребиеш Марти Ланиер и си го нарекъл еврейски педераст.

— Не съм го наричал еврейски педераст.

Стомахът му се сви.

— Ами така казват всички.

— Трябва да им кажеш, че това не е вярно.

— Опитах се, но тези неща имат свой живот, Райън.

След трийсет минути Елизабет спря пред къщата му в северната част на Малибу. Сградата беше построена в испански стил и имаше сводести врати и пътеки, покрити с червени плочки. Райън слезе от колата, а Елизабет потегли към дома си.