Стивън Канел - Храна за акули

Мики трепна, но никой не забеляза това.

Кен остави ножа и се облегна назад.

— Това е положението — каза в заключение той. — Малкълм мисли, че нашият кандидат трябва да се състезава срещу всичките, сякаш е единственият. Да ги очерни със същата четка. Това означава, че трябва да намерим кандидат, който не е бил на правителствена служба, никога не е отсъствал от заседанията на Конгреса и не е искал допълнително възнаграждение заради някое среднощно гласуване. Нашият избор е губернаторът на Роуд Айланд Хейз Ричардс. Досието му е чисто, което може да означава всичко и нищо. Покажи снимката.

Ван отвори дипломатическото си куфарче и извади една лъскава снимка, от която гледаше един много красив мъж на около петдесет и пет години с късо подстригана посивяла коса, квадратна челюст и сини очи.

— Той е губернатор втори мандат и само трябва да намерим човек, който да го насочи към нас, така че да прави каквото ние кажем.

Мики знаеше, че изборът е от съдбоносно значение. Това беше проблемът, който след два дни доведе до съвещанието в спалнята на Джоузеф и като че ли вече се казваше Ей Джей Тийгардън.

Мики погледна баща си, който губеше сили… Очите му още бяха жестоки и ярки, но главата клюмаше на тънкия врат, а кашлицата беше ужасна.

— Мики, утре отиди там и да видим дали можем да се доберем до онзи губернатор, който си намерил.

Клубът беше под едно казино в Лас Вегас. Рулетката звънтеше и крупиетата говореха монотонно, като правеха мястото по-интересно, отколкото всъщност беше.

Тузди Ромър бе започнала като висока, русокоса седемнайсетгодишна танцьорка в „Стардъст“, но се влюби в един баровец от стоковата борса, който я научи да взима наркотици, а после я включи в сестринството на проститутките. От скъпоплатеното проституиране до петдесетдоларовите сеанси в западнали хотелски стаи имаше само няколко крачки. Докато ръководеше ударната сила срещу организираната престъпност, Соломон Казоровски я беше обучил като информатор в хотела. Тя така и не успя да му съобщи нещо съществено, но с годините станаха приятели. На Коледа той винаги й подаряваше голяма бутилка „Дом Периньон“.

— Истинска класа — казваше тя.

У Тузди имаше нещо трагично и сърце не му даваше да я притиска прекалено силно.

Тя беше родена в един от фермерските щати. Скоро стана жертва на страхотните си крака, високо вдигнатите гърди и липсата на любопитство. На четирийсет години Тузди все още проституираше и гледаше рисувани филмчета.

Веднъж, една нощ преди десет години, двамата с Каз се напиха. В пристъп на нещо, което изглеждаше като задължителен поздрав към сексуалността им, те се любиха равнодушно на канапето в апартамента му, докато рижавият му котарак Джей Едгар ги гледаше.

Това беше грешка и те не я допуснаха отново. Споразумяха се да останат само приятели… и още бяха такива, макар че преди девет години изгониха Каз от ФБР, защото твърде настоятелно се опитваше да разнищи връзката между фамилията Ало, губернатора Аркет и казината.

Това стана по толкова невероятен начин, че не беше за вярване. Каз бе завел майка си на вечеря в хотел „Фламинго“ и главният сервитьор му изпрати бутилка шампанско и хайвер, за да ознаменуват случая. Каз, който никога не бе приемал и цент от организираната престъпност, не се замисли сериозно по въпроса и прие бутилката и хайвера. Може би защото това изглеждаше добре в очите на майка му и за да се изфука колко важна личност е станал. Каквато и да беше причината за безразсъдството му, подземният свят му лепна петстотиндоларов рушвет. Пресата в Лас Вегас затанцува по главата му. Написаха статията в шест части и удавиха кариерата му в онази бутилка шампанско. През целия си живот Каз бе искал да бъде федерален агент и да се издигне сред хората, борещи се за справедливост. Знаеше, че това е сантиментално, но вярваше в мисията си. Фамилията Ало беше режисирала края на кариерата му и бе убедила губернатора Пол Аркет да притисне началниците му. Принудиха го да признае, че „не издържал на стреса“ и да подаде заявление за преждевременно пенсиониране, за да спаси половината от пенсията си. Отнеха смисъла на живота му. След всичките онези години Каз още се възмущаваше. Още търсеше начин да разобличи семейство Ало и беше опасен.

— Шибаният помощник-режисьор непрекъснато ми пуска ръце, а е такъв смотаняк — разказваше Тузди. — Мястото е мръсно, а костюмите не са по мярка. Трябва да танцувам с резервните обувки на Глоринда, а тя носи два номера по-малки от мен.