Стивън Канел - Храна за акули

Тузди гледаше Каз и запълваше времето си с гадните мисли, че той е остарял. Още ходеше с ужасните си хавайски ризи, но беше напълнял и изглеждаше не на петдесет и четири, а на шейсет и четири. По мускулестите му ръце бяха започнали да избиват старчески петънца. Изритването от ФБР наистина му се бе отразило.

— Така е, Тузди, какво да се прави.

— Да — съгласи се тя и кимна намусена. — А ти оправяш ли се? Чух, че пак са отказали да ти дадат разрешително.

Каз отдавна се опитваше да получи разрешително за частен детектив и да се занимава с разводи. Освен това всеки месец имаше и по пет-шест бегълци от семейства със свястна репутация. Повечето бяха хлапаци. Но му отказваха за четвърти път заради враговете, които си бе създал, докато преследваше мафиотите в казината.

— Скоро ще се наложи да потърся работа като продавач на стари коли — каза той.

— Слушай, онзи ден ми се случи нещо много странно.

— Какво?

— Ами онова момиче, с което танцувам, Синди Медина. Сестра й работи в канцеларията на съдебния следовател, а там се носел слух, че когато правили аутопсия на сенатора Аркет, се оказало, че кръвната му проба за СПИН е положителна.

Каз я погледна и мислите му се върнаха десет години назад. Отдавна подозираше, че Аркет е доверен човек на фамилията Ало. Претърси апартамента на губернатора след смъртта му, с надеждата да намери нещо. Не откри нищо, което да потвърди съмненията му, но измъкна едни мъжки слипове, които бяха натъпкани в канала на банята. На тях имаше етикет от хотелски магазин. Отиде там и узна, че сумата от покупката е вписана в сметката на Пол Аркет от някой си Уорън Сакс. Оказа се, че той е консултантът по медиите на Пол. Миналата седмица Сакс и Аркет бяха загинали заедно на Бахамските острови. Каз подозираше, че между Уорън и Пол има нещо, но още никой не бе успял да докаже, че Аркет е бисексуален. Може би сега беше моментът да разнищи тази история. Разполагаше с много време и един-двама приятели в канцеларията на съдебния следовател.

— Благодаря, Тузди. Ти си истинска кукличка и се разхубавяваш с всеки изминат ден.

Всъщност Каз мислеше, че тя изглежда като уморена стара курва, каквато беше.

— А ти си като виното — колкото по-старо, толкова по-хубаво — излъга Тузди.

Искаше й се Каз да отслабне и да се подстриже.

Наведоха се един към друг и се целунаха. Дъхът им миришеше на уиски, а телата — на пот. Когато Каз си тръгна, и двамата бяха по-тъжни.

Соломон проведе четири телефонни разговора, докато се свърза със съдебния лекар Чък Амато. Чък играеше голф и отговори по клетъчния си телефон.

— Обажда се Каз.

— Господи, Каз, в момента играя голф. Ще ти се обадя по-късно.

— Само един въпрос. Ти ли „разряза“ сенатора Аркет, когато преди два дни изпратиха тялото му?

— Нямам време, Каз.

— Положителна ли беше пробата му за СПИН? — попита Каз без заобиколки.

Заслуша се за потвърждение, но чу само тишина.

— Откъде научи това?

— От улицата.

— Виж какво, той беше губернатор и сенатор. Остави го да гние в чистилището.

— Но той имаше връзки с мафията.

— Трябва да вървя.

— Ще приема уклончивия ти отговор за „да“.

— Не постъпвай така с мен, Каз. Какво значение има? Той е мъртъв.

— Знам нещо, което никой друг не знае. Повярвай, има значение.

— Върви на майната си. — И Амато затвори.

Каз разбра, че този път е уцелил десетката. Преди десет години незаконно подслушваше телефона на Пол. Каз беше единственият човек, който знаеше за това. Тогава Пол Аркет от време на време спеше с Пени Ало. Соломон пазеше тази информация, за да я използва срещу Джоузеф в подходящия момент. Но го изхвърлиха, преди да успее да го направи.

Казоровски се качи в стария си сив шевролет и бавно потегли към „Лейзи Дейз“. Хотелът се използваше от проститутки и му струваше десет долара на вечер. Качи се до апартамента си на втория етаж, отключи и влезе. Имаше бележка от онова, което при по-добро желание би могло да се нарече хотелска управа. Беше закъснял с една седмица с плащането на наема. Предупреждаваха го. Не знаеше как щеше да плати, освен ако не продадеше шевролета. Той смачка бележката и се хвърли на леглото. Старите пружини изскърцаха, но Каз се усмихваше.

Как да разоблича онези гадове , чудеше се той. Новият му съквартирант — един котарак на черни и бели петна на име Джо — скочи на леглото и го погледна.

— Дали Пол е предал заразата на Пени? Това е нещо, което си заслужава да се знае — рече на глас Каз. — Може би Джоузеф е разбрал и е заповядал да убият Пол.