Стивън Канел - Храна за акули

— Будалкаш ме, нали?

— Мики, нищо няма да се промени. Знаеш, че е много рисковано да се използват изпрани пари в кампанията ми. Ами ако някой разбере?

— Имаш предвид човек като Уорън ли?

— Демократическата партия има огромни резерви. Разполагат с консултанти по медиите, специалисти по проучване на общественото мнение, рекламни агенти, стратези… Цял щаб. Освен това могат да упражнят натиск върху другите кандидати да се откажат.

— Избий си го от главата.

— Не. Ще приема предложението им.

— Чичо Поли — иронично използва обращението от детството си Мики, — дай да изясним този въпрос… Татко и Майър купиха телевизионна мрежа и я използваха да ти създадат национална известност. Да те вкарат в Сената, да те включат в Бюджетната комисия и да те направят виден политик, а после, когато онези гадове от Демократическата партия се намесиха в нашата сделка, ти реши, че можеш да ме поканиш тук, да ме накараш да чакам в тази влажна розова дупка и след това да ме изриташ?

— Не е така…

— Ще ти направя една огромна услуга, Пол… Ще кажа на татко, че си се почувствал самотен и съм ти липсвал и затова си ме извикал тук. После ти ще кажеш на ония тъпанари от Демократическата партия да си обират крушите и ако отново се случи нещо подобно, лично аз ще изпразня една кофа с натрошени стъкла върху главата ти.

Пол и Мики стояха на няколко крачки разстояние, но Аркет усещаше почти свръхестествената топлина, която се излъчваше от дребния мъж. Все едно беше пред електрическа печка.

Пол направи една крачка назад, сетне продължи да отстоява позицията си.

— Заплашваш ли ме?

— Точно така. Радвам се, че позна.

— Няма да позволя да ме заплашват. Аз съм американски сенатор. Сигурно не мислиш, че ще търпя заплахи от теб или от когото и да е друг. Демократическата партия излъчва по един кандидат на всеки четири години. Те гарантират избора ми. Пък и вече се съгласих.

— Съзнаваш ли какво правиш, Пол? — попита Мики с монотонен и студен глас.

— Затова те повиках. Повече не искам да имам нищо общо с твоето семейство и с парите ви. Твърде опасно е. А сега, трябва да се връщам на съвещанието по политическата стратегия.

Мики взе късото си спортно сако. Снимките бяха в джоба му.

— Правиш грешка.

— Не мисля така, Мики. Всички одобряват това и смятат, че е най-правилно да приема предложението.

— Когато всички са единодушни, Поли, можеш да се обзаложиш, че има нещо гнило.

Мики не каза довиждане. Уорън Сакс го чакаше в синия форд. Потеглиха към изоставеното летище.

— Хубаво място — отбеляза Мики, като се усмихна на Уорън. — Апартаментът на Пол е страхотен. Всички ли са толкова готини?

— Да, приличат си. Моят се казва „Морска пяна“ и е целият в зелено. Наистина действа успокояващо.

— Ако отново дойда тук, ще поискам да ме настанят в него. До плажа ли е?

— Малко по-надолу от бунгалото на Пол. Досами пясъка — отговори Уорън и подпечата ужасната си участ.

Излетяха и Мики седна на задната седалка срещу Котето и Нюйоркчанина.

— Тони, отиди при Майлоу и му кажи да пусне разговора през скрамблера.

Мики изчака трите сигнала, които показаха, че устройството за електронно преобразяване на гласове е включено, после набра номера. След няколко минути се свърза с баща си.

— Да — каза Джоузеф на сина си, който кръжеше на триста метра височина над Големите Бахамски плитчини.

Гласът му прозвуча глухо. Емфиземата му се влошаваше. Течността в белите дробове клокочеше, докато говореше.

— Свързани сме със скрамблера, татко. Нямаше да ти се обаждам от самолета, но възникна един проблем.

— Казвай.

— Поли е изкукал. Демократическата партия му предложила да го издигне като свой кандидат. Ще приеме… Иска да го оставим на мира.

— Накарай го да промени решението си.

— Няма да стане, татко. Вече е дал съгласието си. Освен това подлага на риск безопасността ни. Направо ми каза да се разкарам.

— Какво предлагаш? — изхриптя старецът.

— Искам да се разделим с него. С мен са Тони и Котето. Ще го направим да изглежда като нещастен случай.

— Малко ми остава, Мики. Може би няколко месеца, най-много година. Отида ли си от този свят, бизнесът остава в твои ръце. Знаеш какъв е залогът, колко усилия положихме и колко ще бъде трудно да намерим заместник на Пол. Вземеш ли това решение, трябва да понесеш последствията.

— Утре ще бъда у дома.

Мики затвори и погледна Тони.

— Кажи на Майлоу да кръжи още един час, докато се стъмни, после да се върне и да се приземи без светлини.