Стивън Канел - Мошеникът

— Люк от казиното. Трябва да говоря с Томи. Дай ми го.

— Томи не е тук, задник такъв. Един господ знае къде е — отговори тя и тръшна слушалката.

Зигман погледна Бузини и поклати глава.

— Хайде да продължаваме… — врещеше Дъфи.

Бузини не знаеше какво да направи.

— За бога, позволете му да играе. Толкова е развълнуван, че ще получи пристъп. Тогава ще видите какво ще стане — предупреди Биано.

— Добре — съгласи се Бузини.

Донесоха нови зарове. Арнолд ги провери и ги пусна на масата.

Дъфи ги чукна и се падна шестица.

— Залагаме на шест — монотонно обяви крупието.

Под зоркия поглед на три чифта очи Дъфи извърши магическия си номер, подменяйки заровете, докато управителят го гледаше в ръцете. Никой не видя нищо. Старецът затопли заровете в шепата си и ги хвърли.

— Шест печели — обяви крупието и Дъфи вече имаше чипове за един милион долара.

— Давай — изхриптя старецът и двайсетината зрители избухнаха в аплодисменти.

— Намери Джо в Ню Джърси — каза Бузини. По челото му изби пот.

Люк грабна телефона и се обади на Джо Рина.

— Давай — провикна се Дъфи.

— Не, господине, не можете да заложите един милион, без да получа одобрение.

— Задници — изръмжа старецът. Ръката му силно трепереше.

Джо се събуди веднага щом телефонът иззвъня. Беше почти четири сутринта. Знаеше, че обаждането е важно. Никой не го търсеше по това време, освен ако не беше грешен номер, бедствие или някой, който си търсеше белята.

— Какво има? — попита той.

— Един момент, господине — каза Люк. — Арнолд Бузини от казино „Залива на сабите“ иска да говори с вас.

Той даде телефона на Бузини, който се прокашля и докато наблюдаваше как Дъфи и Биано спореха за лекарствата, прошепна:

— Господине, тук възникна дребен проблем. На трета маса имаме голяма печалба. Удариха ни с над един милион долара… за по-малко от час. Играчът е разгорещен. И неколцина други залагат с него.

— Проверихте ли заровете?

— Да, господине. В ред са… или поне така изглеждат.

— Томи е там. Намерете го.

— Не можем да го открием, господине. Не е във вилата. Не знаем къде е.

Джо седна в леглото. Понякога безотговорността на Томи беше поразителна. Беше страхотен, когато се отнасяше до мокри поръчки, но станеше ли дума за бизнес, беше кръгла нула. Джо сподави гнева си и се опита да се съсредоточи.

— Онзи тип фигурира ли в някой от нашите списъци?

— Не, господине. Името му е Хари Прайс. Възрастен човек на инвалидна количка. Собственик е на автомобилен парк във Фресно. Племенникът му се казва Дъглас. В кредитното му досие пише, че е безработен геолог, специалист по петролни кладенци. Небесното око ги наблюдава. Или са много добри, или не лъжат.

— Добре. Ето какво ще направиш. Намали тавана на масата на петдесет хиляди. Дай им да заложат още веднъж, за да спечелиш време. Докато играят, претършувай стаята им. Ако е чиста, сложи нещо… наркотици, каквото и да е. Извикай полицията. Ако играчът се ядоса или предизвика инцидент, спри играта, за да оправиш сметката. Забави се с плащането, увъртай и не им позволявай да излязат от хотела с парите. Ще ги арестуват за наркотици и ще си върнем парите. Ясно ли е?

— Да, господине.

— И кажи на брат ми, че искам да говоря с него, веднага щом го намерите.

— Добре, господине — рече Бузини и затвори, после каза на Дъфи: — И така, таванът на масата е петдесет хиляди. Можете да залагате.

Дъфи започна да спори да махнат тавана, но Бузини не остана да го слуша. Отдалечи се в другия ъгъл на залата, вдигна телефона и нареди на охраната да отиде при маса номер три и да съобщи на полицейския патрул, че имат евентуален проблем с наркотици. После се свърза с помощника си и му каза какво да сложи в апартамента на Дъфи.

Старецът трепереше от гняв.

— Шайка евтини нещастници — измърмори той и взе заровете. — Хайде, елате при татко.

Заложи на девет и спечели.

От телефонните обаждания и от потайните погледи Биано разбра, че скоро ще спрат играта. Сръга Дъфи, за да го предупреди, и старецът не използва фалшивите зарове. След още три хвърляния Дъфи се отказа.

— Осребрете чиповете ми — изръмжа той.

— Играта е спряна, докато оправим сметките — заяви Бузини, но другите играчи останаха да гледат, докато брояха чиповете на стареца.

Процедурата продължи близо петнайсет минути.

— Един милион сто двайсет и пет хиляди долара. Как ги желаете, господине? — попита Зигман.

— Просто осребрете проклетите чипове — изкрещя Дъфи и хората около масата се засмяха.