Стивън Канел - Мошеникът

— Ура! — извика Дъфи и започна да се дави и задушава.

— Десет печели трийсет хиляди — монотонно обяви крупието.

Дъфи бързо прибра фалшивите зарове и върна в игра оригиналните. После заложи четирийсет хиляди на четири.

На Зигман не му хареса факта, че смотанякът бе престанал да залага глупаво и вече играеше умно.

— Бъдете добри към татко, бъдете добри — каза Дъфи на заровете и незабелязано го подмени с фалшивите.

— Печели четири — рече крупието и погледна Люк.

С две хвърляния старецът си беше върнал онова, което загуби през деня.

Зигман взе телефона, обърна се с гръб към масата и се обади в офиса.

— Господин Бузини, този тип ни удари с повече от петдесет хиляди. Да върна ли тавана на залаганията?

— Още ли играе глупаво?

— Не. Изведнъж се превърна в истински играч.

— Пусни заровете във вода. Ако са нормални, остави го, но продължавай да ме информираш.

Люк събра заровете от масата, погледна леко вдлъбнатото „С“ и ги пусна в чаша вода. Заровете не се претърколиха. Целофаненият газ вече се бе върнал в естественото си газообразно състояние.

— Искам си заровете. С тях ми върви — сърдито изхриптя Дъфи.

— Добре, играта продължава — рече Зигман, изсуши със салфетка фалшивите зарове и му ги върна.

Дъфи мигновено ги подмени с оригинални и заложи всичките петдесет хиляди, които бе спечелил.

Сетне пак изпадна в пристъп на кашлица. Тялото му започна да се гърчи конвулсивно.

Крупието стана нервен, като чу каква е заложената сума.

— Ще разрешим двайсет хиляди — каза той, най-после взимайки решение. — Това е новият таван на тази маса.

Съсухреното тяло на Дъфи се тресеше.

— Чичо Хари, трябва да вземеш лекарствата си. Не го ли направиш, ще получиш някой от онези пристъпи.

— По дяволите лекарството! Тези задници с готовност прибираха парите ми, когато губех. Започнах да печеля и изведнъж — нови правила.

Неколцина от посетителите, които се бяха събрали около него, започнаха да шушукат одобрително. Всички бяха на мнение, че това не е честно. Дъфи се тресеше и гърдите му мъчително се надигаха.

Люк отново се обади на Арнолд Бузини, който слезе и забърза към масата. Някои от другите играчи изразиха на глас подкрепата си за Дъфи.

Зигман погледна Бузини, който кимна одобрително.

— Добре, ще приемем залога — каза Люк.

Дъфи се ухили и се разтресе, после взе заровете на казиното и ги хвърли.

— Печели седем — рече крупието и Дъфи прибра още сто хиляди долара.

— Хайде, давай. Все така да ми върви — викна старецът.

— Изпий лекарството си, чичо Хари — каза Биано. — Ще получиш конвулсии.

— Затваряй си устата — изграчи Дъфи.

Ръката му силно затрепери. Изпусна веднъж заровете, взе ги и накрая немощно ги хвърли.

— Залагам на осем.

Дъфи се тресеше и хриптеше.

— Какво му има? — попита Бузини.

— Епилептик е. Не иска да вземе лекарството си. Казва, че му носело нещастие — отговори Биано.

— Господине, трябва да изпиете лекарството си — рече Бузини.

— Я си го начукай — сопна му се Дъфи. — Хайде, осмичке, ела при тати.

Хвърли заровете и пак спечели.

Пред Дъфи вече имаше чипове за над половин милион долара.

— Провери ги — заповяда Бузини и Зигман грабна заровете от масата.

Първо ги прегледа на ултравиолетова светлина, сетне ги пусна в чашата. Заровете не се претърколиха.

— Дайте тук печелившите зарове — извика Дъфи.

Цялото му тяло се тресеше. Изглеждаше много болен.

Главата му клюмаше и той губеше контрол върху конвулсивно потрепващата си ръка.

— Господине, мисля, че трябва да отидете на лекар — каза Бузини.

— Печеля, затова се хиля. Не мога да спра. Късметът е на моя страна.

Арнолд Бузини погледна купчината златисти чипове. Още едно залагане и казиното щеше да излезе на червено. Съзнаваше, че това е логика на губещ, но не знаеше какво да направи.

— Свържи ме с Томи — каза той на Люк.

Не искаше смяната му да приключи с половин милион долара загуба. Томи Рина трябваше да измисли нещо.

Зигман погледна часовника си и каза:

— Три и четирийсет и пет е.

— На масата има половин милион долара. Обади му се. Томи трябва да знае.

Люк започна да набира номера. Всички чакаха.

— Какво става? Хайде да продължаваме. Какъв е проблемът? — кресна Дъфи.

Думите му оживиха останалите клиенти, повечето от които вече залагаха и печелеха с него.

— Кой се обажда, по дяволите? — попита съненият глас на Калиопа, която спеше в голямата частна вила на фамилията Рина.