Стивън Канел - Мошеникът

— Вдигай това нещо, Лий! — извика Биано.

Лийланд Х. Бейтс погледна приближаващия се ескадрон от коли и стъписан поклати глава.

— Обикновено правиш нещата по-гладко — отбеляза той и бързо се качи в самолета.

Полицейските коли вече бяха на пистата.

Дъфи и Виктория грабнаха синята брезентова чанта и Роджър, изскочиха от микробуса и хукнаха към „Кинг Еър“.

Лийланд запали моторите и веднага зави наляво.

— Ще бъде трудно, но ще опитаме — каза той. — Ще ме извините, но ще пропусна предварителните маневри. Дръжте се…

Самолетът изрева и се насочи право срещу полицейските коли, които бяха спрели в средата на пистата. Но разстоянието беше достатъчно и точно преди да блъсне първата кола, Лийланд издигна самолета. Една от гумите закачи покрива на най-близкия автомобил.

— Мамка му! — възкликна Виктория.

Беше притиснала Роджър до гърдите си. Сърцето й биеше като обезумяло. Сетне погледна Биано, който се хилеше.

— По-вълнуващо и от първата ми нощ в затвора — каза той.

Дъфи се усмихна. Още беше задъхан и гърдите го боляха. Беше изтощен. Да се престориш, че получаваш епилептичен припадък беше адски трудна работа.

Малкият самолет зави на запад и се отправи към Маями.

Всички търсеха Томи Рина. Управителят на етажа на най-богатите комарджии описа Дакота на администратора, който я помнеше добре и в осем сутринта отключиха стаята й. Посрещна го отвратителна воня на повръщане. Видяха Томи проснат по лице на леглото, само по обувки и чорапи. Приличаше на дрогиран поклонник на секта. Събудиха го и той изпъшка, седна в леглото и присви очи, като видя Арнолд Бузини и две ченгета от охраната.

— Махайте се оттук, да ви го начукам — изръмжа той.

— Направиха удар в казиното — обясни Бузини.

— Изчезвайте! Трябва да се облека — каза Томи, придърпвайки завивките към слабините си.

Те излязоха и той се опита да стане.

— По дяволите…

Главата му се пръскаше. Препъвайки се, Томи влезе в банята, пусна душа и застана под струята. Беше адски зле. Имаше чувството, че ще умре.

И тогава започна да си припомня какво се беше случило… Богинята… Напиването… Чукането, за което имаше смътен спомен.

— Господи, какво количество изпи оная кучка!

После си спомни какво бе казал Бузини, отвори вратата на банята и се провикна:

— Хей, Бузини… какъв удар са направили?

Двайсет минути по-късно те седяха в малкия кабинет на Арнолд Бузини. Томи говореше по телефона с брат си. В съседната стая преглеждаха фалшивите зарове и инвалидния стол. Разбраха къде са били пробити заровете и сега вече знаеха, че са ги измамили. Джо беше бесен, но както винаги, говореше спокойно.

— Томи, ти си само един самоходен надървен пенис… Мислиш единствено за жени.

— Стига, Джо, не беше така.

— Първо удрят бижутерския магазин със сто бона. Добре, дребна работа. Тъпо е, но ще го преживея. Но това сега… Над един милион долара, Томи. Ти си там, на място, а шефът на смяната не може да те открие. Натирил си оная червенокоса духачка в моята вила и чукаш друга проститутка, докато ни обират… Никой не може да те намери.

— Джо… Виж какво…

— Каква е ползата от теб, като мислиш с оная си работа? Навсякъде имам проблеми. А ти само ги влошаваш.

— Не ги влошавам, Джо. Ако миналия месец в Ню Джърси не бях аз, щяха да те осъдят.

— Тази линия е отворена, Томи — избухна Джо. — Сигурно ни подслушват. Използвай поне веднъж шибаната си глава, да ти го начукам.

Джо почти никога не губеше контрол и не псуваше, затова думите му накараха Томи да изтрезнее.

— Какво искаш да направя?

— Загубил си един милион долара. Или ги намери, или ги плати от личните си средства.

— Исусе, що за сделка е това? Ти непрекъснато харчиш пари за разни тъпотии, но никога не ги плащаш от джоба си.

— Когато аз загубя пари, Томи, това е защото се е случило нещо непредвидено. После анализирам грешката си и никога не я повтарям. А ти губиш пари, защото не можеш да си държиш патката в гащите. Правиш една и съща грешка по три пъти на седмица. Затова или намери парите, или ги възстанови. Нямаш друг избор.

И Джо затвори.

Още в началото на разговора Бузини се бе отдалечил в другия ъгъл на кабинета. Не искаше да слуша размяната на реплики. Мразеше да чува как Томи се моли, защото после щеше да си го изкара от него. Но нямаше как да излезе от стаята.

— Какво ме зяпаш? — изръмжа Томи.

— Нищо… Аз…

— Искаш ли малко от тази неприятност? Мога да те включа, задник такъв. Как си допуснал онези типове да те измамят? Защо си махнал тавана? Да не си сляп?